сряда, 30 октомври 2019 г.

"Другият" - Стивън Кинг (Ревю)


Заглавие: "Другият"


Автор: Стивън Кинг
Издателство: Плеяда
Превод: Весела Прошкова
Брой страници: 608


Година: 2019


Мина много време от последния път, когато четох Кинг. Повече от година със сигурност. Тогава мисля, че приключих серията с "Играта на Джералд" и "1922".
Чета Кинг с големи паузи, необичайни за любимите ми автори. Обикновено, когато се вманиача по нещо, не спирам. Но тук има и някои други фактори. Като например това, че Кинг няма 20 книги, а почти 100. Така че определено не е лека задача да прочетеш всички последователно, дори и аз не съм чак такъв психопат. 

Седнах да прочета "Извисяване", защото беше кратка и ми се стори, че ще бъде удачен преход между Сандерсън и Каси. Но после не можах да спра. Прочетох "Другият", за която ще си поговорим днес и сече вече преполовявам "Доктор Сън". След това съм планирала може би "Мъглата" и "Буик 8" (Но всъщност започнах да чета "Огън"...Хахаха).

Започнах "Другият" просто защото след ужасяващшо кратката история за Скот Кери, ми се четеше още Кинг. Без особени очаквания, без дори да знам, какво пише в анотацията. Освен очевидното, разбира се. Първо, това е Кинг. Второ, издание с дебели корици, което означава, че е била много чакана книга. Трето, обемът й е прекрасен. 
Не знам какво повече му е нужно на човек, за да се навие. 

Още с първа страница бях погълната. Кинг започва ударно, с шамар, силен и безмилостен. С чудовищното убийство на малко дете. Единадесетгодишният Франки Титърсън е убит по начин, който още стяга гърлото ми, щом помисля за това. Главният заподозрян е Тери Мейтланд - преподавател в местното училище и треньор на местния отбор. Тренер Т. е уважаван, обичан, както от децата в града, така и от техните родители. Той е добър съпруг и прекрасен баща на двете си момиченца Сара и Грейс. 
Тери не е конфликтен. Не е агресивен, не е избухлив. Нали знаете как всеки от нас си има по един учител в миналото. Единственият, който ни  е разбирал истински, който ни е помогнал да се измъкнем от дълбоките лайна. Единственият, който е повярвал в нас, в проблемите ни. единственият, който ни е взел на сериозно Единственият, към когото питаем искрено уважение и обич. Всеки от нас си има по един такъв. Тери е точно този учител. 

И в същото време кървавите му отпечатъци са открити на местропрестъплението, в буса, с който е отвлечен Франки, по дебелия клон, с който е содомиризано по най-брутален начин момчето. И поне дузина очевидци са готови да се закълнат, че са видели именно тренер Т. да помага на Франки да качи колелото си в кървавия бус, както и няколко часа по-късно отново виждат Тери, но вече с окървавена риза и скалъпено оправдание да излиза от храсталаците. Колко по-солидни доказателства може да имат детектив Ралф и областен прокурор Бил, за да закопчаят изверга?

О, ще го закопчаят, разбира се. При това по време на мача на децата, които Мейтланд тренира, пред очите на хиляди, за да разбере целия свят какъв изрод е тренер Т.. Без предварителен разпит, без предявено обвинение, без дори да попитат запозодрения, дали има алиби за нощта на убийството. И преди да кажете, че това е малко прекалено, помислете си пак. Какво бихте направили вие на мястото на детектив Ралф Анддерсън, ако вашето момче до преди няколко години е тренирало любимия си спорт при този човек. Как ще реагирате на мисълта, че ръцете му са били многократно върху вашето момче, когато го е учил как да застане, как да тича, какво да прави, промивал е раните му, носил го е към лечебницата...Как ще реагирате при мисълта, че там на онази злощастна полянка можеше да лежи не Франки Питърсън, а вашето момченце, убито по изключително мъчителен, жесток и чудовищен начин. 

Аз бих постъпила точно като Ралф. Бих искала целият свят да научи що за звяр е Тери Мейтланд. Бих искала с един замах да разбия ореола на светец, който кръжи над главата му вече години наред. Бих искала да го тъпча, докато не стигне ада и всеки човек на тази земя да го види. 

Но в действителност това се оказва наистина най-голямата грешка на Релф. Защото Тери Мейтланд има желязно алиби за времето на убийството. 
Възможно ли е човек да бъде на две места едновременно? Не, разбира се. Има някакво логично обяснение за солидното алиби на убиеца. Все от някъде ще издиша. Така си мислят Ралф и Бил. Очевидно е, няма друг начин отпечатъците му да са се озовали на местопрестъплението, без той да е бил там. Не и десетки отпечатъци. Само че алибито на Тери не само, че не издипа. Ами става още по-масивно. 

Кинг умее да въздейства на всички възрасти. Без значение в коя фаза на живота си, без значение коя социална роля изграеш сега - на дете, родител, ерген, самотна майка, вдовица..няма значение, Кинг ще те накара да си умреш от страх.
Кинг умее да те накара да се страхуваш от нещо и за нещо. Умее да те накара да се страхуваш и от нищо. Защото това с Тери Мейтланд изглежда като едно голямо нищо. 

Има само два възможни отговора. Тери Мейтланд е убил Франки, а човекът в хотела в Кап Сити (там където се е намирал Тери според алибито си) е двойник. Другият вариант е Тери наистина да е бил с колегите си в Кап Сити, а убиецът на момчето да е негов двойник. Но какъв е този двойник дето има същите отпечатъци като твоите и същото ДНК?
Кинг често използва образа на персонифицираното зло в образа на някакво ужасяващо същество, обикновено излязло от хорските митове и легенди - Дявол, Ел Куко, Дракула, Торбалан..

Но знаете ли, кое е по-страшно от съзнанието, че това зло съществува в някаква зловеща обвивка и се крие в дрешника ви, под леглото ви или зад завесата на банята. Далеч по-ужасяваща е алтернативата това престъпление да е извършено от човек, бил той умопобъркан или не. Защото тя е много по-реална. Лесно ми е да затворя очи и да махна с ръка, казвайки "Я, стига, вампири не съществуват.". Не бих могла със същата лекота да заявя, никой човек не е способен на подобно зверство, защото историята познава такива случаи, при това не един. 

Така че Кинг както обилкновено си играе с ума и емоциите ми, без много скрупули. Кара ме да се местя посреднощ в стая на малкото ми момиченце и да я гушкам силно цяла нощ, без да мога да се отърва от мисълта, че ще дойде денят, в който ще трябва да се сблъска с този свят, да се изправи пред него сама, а аз ще умирам от страх всяка вечер, докато не се прибере или не чуя гласа й по телефона на следващата сутрин.
И в същото време ми дава спасително въже, позволявайки ми да хвърля вината върху някаква измислена свръхестествена сила, с която едно време ни плашеха бабите ни. 

Само дето Торбалан не е дошъл ни веднъж, но всички сме чували за Тед Бънди. 
Кинг определено знае точно как да се заиграе с ума ми, за да ме накара да се ужасявам от картините, които рисува в главата ми. Знаеше, когато бях дете, знае и сега, когато съм вече майка. 
И въпреки това или точно заради това, не знам, но обожавам неговите книги. 







Няма коментари:

Публикуване на коментар