Историята на Мия е пътят на едно отмъщение. Малката Мия върви по стъпките на смъртта от момента в който остава сираче. Бившият Шахид Меркурио и настоящият епископ на (вече му забравих всичките титли, но няма значение, защото ако сте чели първите две книги несъмнено ще си спомните за този "стар козел") е този, който й дава "занаят" в ръцете и години по-късно е най-близкото, което Враната има за семейство. А пътят беше дълъг и кървав, път който Мия си проправи с острие и хитрост, път, който я поведе през прецизното обучение на Червената църква и до арената на гладиаторите. Мия беше прелъстявана и прелъстяваше, беше предавана и предаде, беше унизена и унижаваше. Дълбоко зад бронята и маската, компасът на Мия е сверен с нашия. Тя знае точно на коя страна е и това е действително страната на правдата. Но делата, които извършва в името на своята цел, далеч не са благопристойни, нито човечни.
Преди да продължите напред, редно е да ви предупредя, че има спойлъри. :)
В "Мраколуние" Мия вече е на финалната права на своя път. А нещата здраво се объркаха. Тя откри своя изгубен брат, когото мислеше за мъртъв. Но това момче не е сладкият Йонен, когото тя помни и за когото милее, а Луциан, който е отгледан от смъртния й враг Скайва и който я мрази от дъното на душата си.
Трик, който умря в края на "Нивганощ" прободен от предателсткото острие на Ашлин отново броди сред страниците на "Маколуние" като плътна сянка, която не може да изостави любовта на живота си и просто да потъне в забвение. Ашлин от предател се превърна в предана сродна душа. Толкова резки са преобръщанията в сюжета и образите, които Джей Кристоф създава, че те кара до последния момент да се съмняваш в искреността им. О, и за капак господин Благ и Затъмнение просто не млъкват. Едно от нещата, които обожавам в тази поредица е пиперливият и саркастичен тон на Джей Кристоф, който не се свени да напише някоя и друга звучна псувня. Това често е спорна тема. Според някои читатели това е абсолютно замърсяване на текста, както и излишна простащина. Според мен, ако грубият език не стои изкуствено в текста, ако не е сложен там просто, за да шокира безцелно, всичко е наред. Образът на Мия така или иначе е много противоречив. Изобщо не е нормално дете (защото тя все още не е прекрачила физиологичната граница на зрелостта) на нейната възраст да прави или мисли, което и да е от нещата, които са част от образа й. Но съгласете се, че една толкова кървава, жестока и разкрепостена поредица би изглеждала абсолютно смешно, ако се придържа към възпитана и изпълнена с добри обноски реч.
Все още не мога да повярвам, че същият Дже Кристоф е участвал в писането на "Аврора". Имам чувството, че е спал през цялото време и просто е оставил Ейми Кауфман да прави каквото си иска. И тук там е настоявал за някоя и друга умерено саркастична реплика, която в последствие е била тайничко редактирана.
Но ето, една добра новина. Нивганощните хроники може и да стигнаха до своя край, който беше наистина много емоционален, неочаквано за мен. Но, благородни ми, читателю, не плачи, защото Empire of Vampire вече е факт. Надявам се, скоро и у нас!
Няма коментари:
Публикуване на коментар