"Среднощната библиотека" - Мат Хейг (Ревю)

 Заглавие: "Среднощната библиотека"

Автор: Мат Хейг

Издателство: Locus/Intense

Превод: Деница Райкова

 

Платформа: Storytel

Прочетено от: Силвия Петкова

 

Брой страници: 352

Година: 2020

 

 "Среднощната библиотека" на Мат Хейг е от онези книги, които знаеш как ще завършат, още от мига, в който първата завръзка настъпи. И не просто това, знаеш и какво ще се случи. Предусещал си го още, когато си обърнал книгата в книжарницата  и си прочел текста на задната корица. А след това си си я купил.

Историята на Нора и хилядите й животи в Среднощната библиотека не ме изненадаха дори и за секунда. И това е нещото, което остави най-силно впечатление у мен. Свикнали сме на неочаквани обрати, на заплетен сюжет, на различни диверсии и куп други литературни похвати или трикове, които се очаква да поддържат интереса ни към историята буден. 

Живем на бързи обороти, често очакваме същата динамичност и от четивата си.  За мое огромно удоволствие на Мат Хейг изобщо не му пука какво очаква пазара. Той има послание към своите читатели и е избрал начина, по който иска да го поднесе. Чисто, ясно, праволинейно и право в целта. Без заобикалки, без лирически отклонения, без излишни завъртулки и разклонения. Кристална идея и отлично изпълнение.

 

 

Мат Хейг ни дава карта. Пространна и подробна карта на Среднощната библиотека, пътеводител на живота. Всъщност я дава на Нора, която се е загубила толкова много в собствения си живот, че вече не знае накъде да поеме, затова е решила просто да излезе. Ала вратата не е края на картата, вместо това я отвежда в Среднощната билбиотека, където я очакват стотици трилиони животи. Всяко решение, което е взела от началото на съзнателния си живот, до момента, в коойто е решила да го приключи, е довело до различно разклонение. От най-дребните като избора на закуска, до сериозните, чиито последсвия изпитваме мног по-осезаемо. 

Но нека да се върнем в началото. Нора е депресирана млада жена, която не издържа товара и тежестта на решенията, които сама е взела през годините. Решения, които са я довели до едно мизерно съществуване в рамките на посредствеността и самотата. Посредствена работа, посредствена квартира, жалка заплата, отчуждено от близките си хора съществуване, без приятели с единствената компания на котарака Волтер. А моментът, в който изгубва Волтер е и моментът, в който решава, че нейното място повече не е тук на земята сред живите. 

Нора се самоубива, но за нейно огромно съжаление, поредното съжаление, попада в Среднощната библиотека, където може да си избере да живее, който живот иска. Да опита какво щеше да стане, ако беше направила това или онова, да опита да пребори тежкия списък със съжаленията си, да открие къде, как и с кого би била достатъчно щастлива, за да поиска отново да живее. Или да загуби напълно надежда. 

И разбира се магията на Мат Хейг действа. Аз самата с питам, ако попадана в Среднощната билбиотека, какво бих направила, кой живот бих изживяла? Какво бих направила различно? Малко е лицемерно онова, което хората обичат да казват, че не съжаляват за нищо. Че дори и да имат друг шанс, не биха се върнали назад и не биха променили нищо, нито биха върнали някоя дума. Не го вярвам. Да, мнозина от нас са щастливи с живота си, такъв какъвто е, аз също съм от тези хора. Но определено има неща, които ми се иска да се върна назад и да не бях казала или направила. И да, това ще промени много. Може би е хубаво, че не можем, знам ли. Факт е, че всеки носи съжаленията със себе си и плаща цената за делата и думите си. Всяко нещо има тежест в този свят. И не всеки е достатъчно силен да я носи. Но ако имаме да живеем, трябва да се научим.

Тук е момента да ви кажа, че надолу ще има спойлър. Макар че не го усещам като такъв. През цялото време, докато Мат Хейг разказва, а Силвия Петкова чете, имам чувството че вече знам тази история. Знам къде започва, знам и къде ще свърши. Може би и с вас е така, четете надолу на ваша отговорност. 

От малки четем басни и поучителни приказки, мисълта ни е свикнала да предусеща пътеките си. Знам какво ще поиска Нора накрая. Знам, точно в кой живот ще поиска да остане. Знам, точно коя книга ще я накара да поиска отново да живее. Знам и че няма да е толкова просто, да го получи, защото каквото и да ви казват, не е достатъчно само да пожелаеш промяната. Промяната тръгва отвътре, тя е личен акт на себеизразяване, който не може да бъде заменен, от което и да е вдъхновяващо мото. 

"Среднощната библиотека" е смислена книга. От онези, които ни припомнят важните неща. Които ни карат да търсим смисъла. Да човъркаме раните, да преосмисляме решенията си, подбуите си, нуждите си. Мат Хейг ми припомни думите на Павел Вежинов от "Нощем с белите коне, които много обичам:

 

„Има съществена разлика между съществуване и присъствие и тя се нарича със старата безвкусна дума КОПНЕЖ.“