"По-късно" - Стивън Кинг (Ревю)

  Заглавие: "По-късно"

Автор: Стивън Кинг

Издава за България:  Бард

 

Брой страници: 2488

Година: 2021

 

Нова книга на Кинг у дома винаги е малък празник. Този път определено ще кажа, че българската корица ми харесва повече. Оригиналната корица ме подсеща за "Колорадеца", която не съм прочела още, защото си представях, че ще е нещо подобно на "По-късно" - криминална история с лек хорър привкус. Дали съм права, нямам идея. Няма и значение, и на нея ще й дойде ред. 

 

Да се върнем на "По-късно". Очакванията ми малко се разминаха с действителността. Историята на Джейми и неговата страховита способност да говори с мъртвите, навсякъде беше анонсирана като "новия роман на Кинг", но това определено не е роман. "По-късно" е новела. Може би това изказване ви звучи дребнаво. Но у мен думата "роман" оставя съвсем различно впечатление. Когато започнаха да излизат първите статии за "По-късно" си представях с комплексен сюжет, чиито обем и разклонения, ще попрехвърли с много или малко 300 страници. Когато пристигна у дома, си дадох сметка, че съм се настроила доста грешно. Разбира се, изпитах леко разочарование. След кратко мрънкане, зачетох първите страници и позволих на историята да ме погълне. После ми стана трудно да спра. Както винаги. Усещането, че Кинг разказва, бързо се стопява и оставя място и акустика за думите на Джейми. 

 

Джейми Конклин е необикновено момче, което се опитва да живее обикновен живот. В ранна детска възраст Джейми открива, че може да вижда и да говори с мъртвите. Способност, която изглежда едновременно абстрактно и стряскащо на неговите години. Срещата с мъртъвци е житейски опит, който трудно може да бъде асимилиран, смелен и осмислен, когато все още опипваш и изпитваш измеренията, границите на света с ума си, когато все още въображение и реалност се сливат в пъстрите игри на детското съзнание. 

 

Всичко това е нещо, което човек може да осмисли едва по-късно, в друг етап от живота си, когато въображението отстъпи място на реалността и светът започне да моделира личността. И после отново. По-късно пак, когато личността започне да моделира света около себе си с изборите, които прави.

 

Ще оставя тези нюанси на вашите собствени възприятия по-късно, когато седнете да прочетете книгата, те са истинското богатство на тази история. 

И ще се върна на макия Джейми. Как работи неговата способност? Той може да види и да разговаря с мъртвите за кратко време след тяхната смърт. Плътните и страшни привидения в началото, постепенно избледняват до прозрачно. А гласът им става все по-приглупен, докато не се изгуби сред звуците на живитие завинаги. Дали всеки от нас напуска земята така? Призраците на мъртвите са зловещи и страшни, но детската психика е по-гъвкава, отколкото си мислим. Джейми се е примирил и се е научил да живее с тази способност. без да привлича особено внимание. Докато един ден не среща призрак, който отказва да напусне. И всичко отива по дяволите.

 

"По-късно" не носи зловонния страх на "То", няма да ви накара да поглеждате зад вратата като влезете в стаята, нито да стискате малката си нужда цяла нощ от страх да не заварите банята цяла обляна в кръв. Но сред страниците й ще откриете един увлекателно написан разказ, който има да ви изненада с едно две неща под повърхността на свърхестесвения си сюжет. И както винаги ще ви накара по-късно да се запитате "дали наистина е възможно..."