"Митове" - Стивън Фрай (Ревю)

 

Заглавие: "Митове"

Автор: Стивън Фрай

Издателство: Еднорог

Превод: Боряна Джанабетска

 

Платформа: Storytel

Прочетено от: Николай Николов

 

Брой страници: 528

Година: 2019

С Древногръцката митология сме стари познанйници, оплетени в една сложна и противоречива връзка. За мен тя  винаги е била едновременно много интересна и бързо омръзваща тема.  Спомням си, че като ученичка започвах на няколко пъти да чета различни издания на древногръцките митове -  две у дома, едно от библиотеката, друго от приятелка. Всеки път отгръщах първите страници с огромен ентусиазъм. Но в крайна сметка след като няколкостотин пъти се извърти колелото с прелюбодеяния, битки и надцакване между хора и богове, накрая губех интерес. В мен се натрупа разочарование. Главно от самата мен, разбира се. Всеки път като погледнех към поредното ново издание на старогръцките митове, ме човъркаше онова чувство на незавършеност, което ме подтиква отново да посегна към тях. И в същото време на база предишен опит вече знаех как ще завърши това начинание. 

 

 

Най-ярък спомен са ми оставили многобройните митове, в които този или онзи бог, най-често Зевс, добиват човешки облик, за да съблазнят и да се съвокуплят с някоя хубава човешка девойка. Накрая от цялата работа, девойката остава прокълната по някакъв начин, Хера крайно - ядосана, а Зевс вече е отправил поглед към следващия обект на желанията си. За богатство на сюжета и разнообразие на историите не можем и да говорим. Редуват се митове, в които хората успяват някак да надхитрят боговете, а след това биват жестоко наказани, просто участниците се сменят. 

Но ето че дойде денят, в който да "дочета" сревногръцките митове. Благодарение на изключително лежерния стил, с който Стивън Фрай ги разказва и страхотния прочит на Николай Николов. Не съм голям специалист, за да дам оценка, колко описателно и пълно е изданието, но беглите сравнения с книгите, които съм чела по мои спомени, бих казала, че "Митове" от Стивън Фрай предоставя доста пълно и хронологично подредено издание на древногръцките легенди. Или поне, толко вапълно, колкото би могъл да понесе един лаик като мен. 

 

Повечето от историите вътре са до болка познати, защото са четени, препрочитани, изучавани и хиляди пъти преразказани, преработени и пренаписвани в различни литературни издания и филмови продукции. Това прави задачата на Фрай още по-трудна. Да направиш една предъвкана тема отново актуална и интересна, изисква определен набор от умения и както изглежда той ги притежава до едно, защото се е справил блестящо. Колкото и да ми се искаше да избягам от това клише, просто не мога. Затова ще си го кажа в прав текст. Това наистина е един съвременен прочит на Старогръцките митове, поднесен с порядъчна доза хумор и много фина ирония, но без да опростява излишно богатството на легендите. Начинът, по който Стивън Фрай е избрал да ги разкаже със речевите средства на съвременния език, разчупва еднообразието и оставя по-ясен отпечатък от неизброимото количество герои, чийто истории се преплитат с тези на олимпйците. Толкова е изразителелен, че мога да си го представя как пие англсийки чай и трака по пишещата машина (никой компютър не е достатъчно аристократичен за целите на тази визуализация) с онази типична за него усмивка, която по-скоро подчертава отколкото да прикрива иронията в очите му. 

Затова съвсем спокойно мога да ви кажа дайте шанс на Стивън Фрай. Без значение, дали сте фенове на древногръцката митология или сте водили същата неравна борба с тях като мен. Шансовете да останете безучастни към неговия остроумен и свеж преразказ на най-известните митове са нулеви.