"Невидимият живот на Ади Лару" - В. Е. Шуаб (Ревю)

 

Заглавие: "Невидимият живот на Ади Лару"

Автор: В. Е. Шуаб

Издателство: Емас

Превод: Емилия Ничева-Карастойчева

 

Брой страници: 560

Година: 2021

 

 

Не е тайна колко много харесвам Виктория Шуаб. Тя е в категорията на Патрик Нес и Патрик Зюсак. Сюжетът в техните книги се завърта, заплита и разплита около някаква фантастична нишка -  измислен свят, паралелна реалност, магия, мистерия и чудовища и какво ли още не всъщност, но дълбоко по пластовете те разказват прекрасни човешки истории, които могат да докоснат и каменно сърце. 

Историята на Ади Лару не прави изключение. Тя е от онези бавни, спокойни книги, които превземат ума и душата ти парче по парче, дума по дума. Потапят те дълбоко в бъздънното море от копнеж и самота. А след това с уверена ръка те издърпват за така желаната глътка въздух. Защото дори когато разбива сърцето ми, а тя има лошият навик да го прави често, Шуаб ми подарява утехата, за която съм копняла страница след страница.

Аделин Лару се ражда преди няколко века в малкото селце Вийон във Франция в семейството на дърводелец. Пътят пред нея е начертан -  уреден брак, деца, домакинство, спокоен селски семеен живот. Живот, който Аделин чувства като примка - груба и жестока. Примка, която я задушава още преди да я е надянала на шията си, хвърляйки черна сянка върху мислите й. Примка, която Аделилин не може да се насили да надене. Затова бяга далеч, вдън гори, за да измоли милост от древните богове.
Но както с горчива усмивка ще си спомни години по-късно думите на нейната приятелка Естел, боговете не отговарят на молитви. Ала демоните - да. Мракът отговаря на молитвата на Ади и тя сключва сделка с него. Заменя предначертания й път за свобода. Но когато сключваш сделка с дявола, винаги трябва да внимаваш за ситния шрифт. Ади получава абсолютната свобода, безсмъртие. Живот, който няма да й позволи да пусне корени никога, защото ще мине през него като призрак. Свободата на Ади се оказва нож с две остриета, защото заедно с нея получава и безличието на несъществуването. Ади минава през живота ден след ден, година след година, век след век, напълно неспособна да остави дори и най-малката диря в него от себе си. Всяка дума, която напише се изтрива, всяко лице, което изгуби от поглед я забравя. Чужда на всички, сама през вековете, Ади изживява своята свобода понякога със свито сърце, понякога с пълни дробове, понякога жадно, а друг път сломена от своята безкрайна самота. Единственената й истинска компания през всички тези самотни векове е самият мрак. 

Докато не среща Хенри. Хенри, който може да я запомни. Хенри, който по някаква неведома причина може да бъде част от живота й. Хенри, когото може да обича без това да разбива всяка сутрин сърцето й. 

Четейки, се чудех, дали ако не беше това проклятие, Ади щеше да обикне Хенри. Но в интерес на историната това е доста повърхностен въпрос. Защото тук става дума за нещо много по-голямо от любовта, макар и да е залегнала в основата. Обичам такива истории-хиперболи. Всичко е толкова изострено, преувеличено и в същото време не е натрапващо се, не уморява, не отлющва от пластовете, не опростява характерите. Прекрасна метафора. 

"Невидимият живот на Ади Лару" дава много храна за размисъл, както и много емоции за смилане, което за мен е по-ценно.

Знам, че Виктория Шуаб пише фентъзи романи и знам, че това което ще кажа, може да ви прозвучи преувеличено. Знам, че не е обичайно за жанра, но рядко срещам автори, които пишат с емоционална интелигентност като Виктория Шуаб. Обожавам това. Пътят към опознаването, осъзнаването и приемането на емоциите е дълъг, но е път, по който всеки от нас рано или късно минава. А с всяка изминала година ставаме все по-малко гъвкави и възприемчиви към света около нас. Виктория Шуаб ни води по този път с лекота, до каквато нейните герои нямат право на достъп. Ади извървява този път повече пъти, отколкото на човек би му се искало. И най-красивото в тази истрория е, че въпреки всички тъжни и отчаяни емоции, които поражда самотата, тя продължава векове наред да открива красота в света, успява да му се наслади, да му се усмихне, продължава да търси своето място в него, да се опитва да бъде част от този свят, колкото и трудно да е.

Не знам как да завърша този текст.

И не искам.

Но трябва.

За щастие още една среща с Виктория Шуаб ме предстои - "Злодей" ме очаква. Хубаво е, когато се сбогуваш с една  прекрасна история, да те очаква нова.