"Констанс" - Матю Фицсимънс (Ревю)

Заглавие: "Констанс"

Автор: Матю Фицсимънс

Издателство: Обсидиан

Превод: Надежда Розова

 

Брой страници: 388

Година: 2021

Представяли ли сте си някога свят, в който смъртта  повече няма да ви пристенява? Свят, в който, ако утре се случи нещо с вас, децата ви няма да останат сираци. Свят, в който повече никога няма да скърбим за близък. Това е светът на Матю Фицсимънс и той не е чак толкова далечен.

Обръщам се назад и си спомням, как някои неща като дете ми се струваха като научна фантастика, а сега са не просто възможни, но и достъпни. Това ме кара да се замисля всеки път, когато посегна съм фантастична книга, питайки се вече, не дали е възможно, а дали ще доживея, за да го видя.

В бъдещето на Матю Фицсимънс клонингите вече са факт. Както и пренасянето на съзнанието на даден индивид от едно тяло в друго. Стига телата да са много близки. Една крачка напред към безсмъртието. Всеки месец решилите да си направят двойник обекти трябва да направят Ъплоуд на съзнанието си, за да има актуална база данни не по-стара от тридесет дни във всеки един момент, в случай че се наложи клонингът да бъде активиран. Отклонения по-големи от това число могат да бъдат пагубни за двойника. 

Идеята, че можеш да качиш съзнанието си на флашка и да го заредиш в ново здраво тяло, ако с настоящето се случи нещо е сбъднатата мечта на Абигейл Стърлинг. Макар и самата тя, да не може да се възползва от делото на живота си, заради напредналата болест на Уилсън. Тя най-накрая се е стъпила на финалната права, а безсмъртието вече не е просто блян, не е незвъзможно. Той е просто въпрос на малко изчисления и време. Денят, в който човечеството ще може окончателно да се свободи от ограниченията на тленните си окови е съвсем близо.

Разбира се, за да ти направят двойник, трябва да си несметно богат. Или връзкар. Кони (Констанс Дарси) е племеница на Абигейл (разбирайте - връзкарка) и тъкмо отива за последната си актуализация, когато медиите избухват с новината, че леля й се е самоубила. Неприятна новина, но само толкова. Кони и Абигейл никога не са били близки. Така че младата жена спокойно минава през всички процедури и сяда на стола, за да качи последната си актуализация в базата данни на "Палингенеза". Когато отваря очи, разбира, че оригиналът й е мъртъв, а от въпросната актуализация са минали много повече от тридесет дни. Минали са осемнадесет месеца. Недопустимо число за отклонение. Недопустимо или не, Кони е будна, съществуването й е факт. 

Тя ще трябва първо да заяви пред света присъствието си достатъчно ясно, за да получи правото си на живот, преди "Палингенеза" да са я изключили завинаги. Както и да остане с всичкия си, опитвайки се да разнищи мистерията около смъртта на оригинала си и да попълни белите петна от последната година и половина в живота си. Защото този живот сега все още не й принадлежи наплно, тя трябва да го познае, изпита и приеме, преди да почувства себе си отново пълноцена. За да излезе от обвивката на клонинга и да бъде отново човек.

Матю Фицсимънс е създал много добра събитийна и поведенческа картина на процеса на клониране и неговото приемане от обществото. Нстроенията на масите и отделния индивид, приемствеността, жестокостта и размитите граници дават на историята нужните пластове, за да почувстваме светът му истински, възможен. А образът и действията на  на Контанс оставят читателя в състояние на постоянен парадокс. И някъде под прожекторите на силно развиттите технологии, футуристичната атмосфера и готините джаджи светът на Контанс опира до най-ценното - хубава музика и хора, които ни обичат. 

 

 

***Благодаря на Издателство Обсидиан за предоставения екземпляр! ***