Уважаеми Господин М. - Херман Кох (Ревю)

 Заглавие: "Уважаеми Господин М."

Автор: Херман Кох

Издателство: Колибри

Превод: Мария Енчева

 

Платформа: Storytel

Прочетено от: Христо Чешмеджиев

 

Брой страници: 448

Година: 2014

 

"Уважаеми господин М." е първата книга на Херман Кох, която си купих от един Зимен Панаир на книгата още преди години в НДК. Но не и първата, която прочетох. Без да имам и ни най-малка представа кой е Херман Кох и какви романи пише, си купих и "Вечерята" на следващата година. Нея прочетох веднага. След това се сдобих с всички негови книги, издадени на български език и оттогава насам ги чета пестеливо, като рядка отвара, чиято формула не можеш да повториш никога вече. Неговите книги са именно коктейл от фрапираща откровеност, дълбок анализ, сложна структура, проницателност и пленителна безцеремонност. 

Историята започва с писмо до известния писател М. от неговия съсед, който тайно го наблюдава, с маниакалността на преследвач. Въпросният съсед е не кой да е, а човекът, чиято история М. е използвал за последния си роман, който впрочем е станал абсолютен хит. А шпионажът се извършва педантично и професионално. Херман наблюдава и изследва всеки аспект от живота на писателя - навиците и ритуалите му, семейството  и миналото му, всичко е подложено на щателно наблюдение и анализ. 

"Възмездие" се превръща в сензация. Историята разказва за авантюрата на преподавателя по история Ландзат и негова ученичка Лаура, която  бързо изтлява. Лаура зарязва по-възрастния мъж заради своя съученик Херман. Ландзат не приема добре раздялата и опитва всячески да върне топлината на момичето в живота си, стигайки до кулминацията, когато една зимна вечер отива във вилата на момичето, което е там с Херман под претекст да поднесе извиненията си и на двамата и с пожелание да загърбят миналото. На следващия ден по неизяснени обстоятелства Ландзат изчезва. Няма труп. Няма следи. Няма свидетели, учителят просто изчезва. Отличен материал за книга, гъвкав като глина, очакващ въображението на начинаещия писател да се развихри. Какво толкова може да се крие в една на пръв поглед толкова тривиална история. Ще разберете в края на книгата, както обикновено. 

Покрай мистерията, която бавно сглобява картината парче по парче, натрупвайки напрежение и очакване в читателя, Херман Кох насочва пътем прожекторите към по-значимите теми, като упадъкът на учителската професия, манията за величие на станалите известни писатели, егото, като злокачествен тумор, юношеството като отправна точка за бъдещия морал и ценност на младите хора, застанали на прага на зрелостта. Вероятно има и някои заигравки с нидерландски писатели, които не успявам да доловя. Херман Кох има жестоко чувство за сарказъм, ирония и самоирония. Тук наблюдавам същата безцеремонност, която прояви към лекарската професия във "Вила  с басейн".

Както винаги всички образи са плътни, живи и дисфункционални по свой собствен начин, както е и всеки от нас впрочем. Особено силно са изградени образите на петимата приятели - Лаура, Херман, Стела, Лодевайк и Давид. Седемнадесет е възраст, в която смелостта е повече от разума в главата на един тийнейджър, възраст, в която вече си достатъчно голям, за да извършиш нещо сериозно, но без още да си даваш сметка за реалните последици от своите дела. 

И разбира се, запазената марка на Кох - моралната дилема. Всеки нов детайл към историята, донася и нови въпроси. Кох ме кара пред цялото време да се питам "Оправдано ли е поведението на героя Х при тези обстоятелства?" И отговорът често се променя. Понякога един малък детайл към историята, може да обърне цялостната представа за правда и вина от морална гледна точка. 

От преведените у нас книги ми остана само "Одеса Стар". Надявам се издателство Колибри скоро да ни зарадват с друга негова книга. А сега се връщам отново в света на "Ламя ООД", за да видя края на историята на Гелев.