Заглавие: "Жъктият тапет"
Автор: Шарлот Пъркинс Гилман
Издателство: Orange Books
Превод: Александра Главанакова
Брой страници: 72
Година: 2023
Не съм чела "Нощната кучка" - книгата, която изглежда е провокирала интереса към разказа "Жълтият тапет" у нас. Съвсем тривилано научих, че Orange Books ще го публикуват от фейсбук страницата им. И може би ако не беше оформлението на книгата, сигурно нямаше и да си го купя. Изданието е бижу. илюстрациите на Люба Халева са в десетката. Ювелирно изпълнение и абсолютно удоволствие за всяка библиотека. Но истинската стойност на тази книга не се крие във външния й вид. "Жълтият тапет" е много сериозен разказ, който отваря теми като психичното здраве и може би в частност следродилната депресия , както и ролята и третирането на жената в патриархалното общество. За огромно съжаление и двете теми са по свой начин актуални и днес. Все още. Може би не в същите измерения и форма, но продължават да бъдат част от живота ни. Но тъй като не искам този текст да се превърне в трибуна за лични размисли по темата, ще се върна на сюжета.
Повествованието се води от безименна героиня, чието семейство наема старо имение за лятото и се мести там, по препоръка на доктора, нейния собствен съпруг. Родила наскоро първото си дете, героинята изпада често в депресивни състояния. А лечението е ясно, пълно бездействие и почивка. Малко след настаняването болното съзнание на жената започва да работи и чопли мисли й нощем, а след това и денем, докато не прераства в мания по един ужасно злокобен и мрачен жълт тапет и пълзящата зад него жена, която обсебва мислите й. Лечението на доктора включва пълна изолация, абсолютна забрана за общуване с други хора, за четене и писане, за каквато и да било дейност. Пълна почивка. Пълна изолация. Изолация, която единствено подхранва виденията на жълтия тапет в спалнята й.
Натрапчиво се усеща през цялото време повелята на нейния съпруг и нейната безпомощност, вялия беззвучен вик за помощ, който на няколко пъти се опитва да отправи към него, с молбата си да се преместят в друга стая или просто за разбиране. Молби, които биват отхвърлени като недалновидни от нейния доктор и благоверен. Неговият съвсем искрен покровителствен тон цели единствено да й помогне, на нея бедната, слаба, психичноболна жена. И макар отчаяно да търси изход от този задушаващ тапет и пълзящата зад него жена, дори и безименната героиня си дава сметка какъв късмет има със съпруг като Джон, с каква готовност се опитва да помогне на болната си съпруга. Всъщност Джон не е лошият в тази история, той искрено вярва, че прави всичко възможно, за да помогне на жена си. В тази история няма злодей. Злодеят е тесногръдието и ужасяващият норматив на времето и епохата, на обществото.
Искам да вярвам, че щом близо два века по-късно, разкази като този продължават да бъдат преиздавани, все още не сме изгубии фокуса от важните неща. От друга страна щом два века по-късно все още имаме нужда от такива разкази, значи не е и като да сме намерили точно пътя. Едновременно обнадеждена и обезкуражена оставям пълзящата жена и жълтият тапет да обитават страниците на тази малка-голяма книга, а с нея и библиотеката и мислите ми и отправям още веднъж поздравления към Orange Books за начинът, по който са избрали да издадат този разказ. Този избор също е важен.
Няма коментари:
Публикуване на коментар