"Императрицата: историята на последната владетелка на Китай" - Пърл С. Бък (Ревю)

  Заглавие: "Императрицата: историята на последната владетелка на Китай"

Автор: Пърл С. Бък

Издателство: Изток-Запад

Превод: Снежана Ташева

 

Платформа: Storytel

Прочетено от: Петя Абаджиева

 

Брой страници: 392

Година: 2019

 

"Императрицата" е художествена биография за живота и управлението на Цъси, последната императрица на Китай. Не познавам историята на Китай, но доколкото чета Пърл С. Бък се опира на реалните събития. Личи си също така, че си е позволила лично пристрастие в играждането на образа на самата Цъси, защото макар последната императрица на Китай да е деспотична, властна и изключително арогантна, а увправлението й закостеняло, еднолично и назадничаво, й симпатизирам. Чудя се, дали е заради чистата и ясна граница между източния и западния свят, която така добре е начертала Пърл Бък или заради задълбоченото разбиране на Бък към китайската култура и история. Не знам, но въпреки че ясно мога да се дистанцирам и да разгранича вижданията и светогледа си от този на Цъси, след последната страница и въпреки всичко, което крещи силно против разбиранията ми, аз я харесвам и уважавам. Тя е силна, властна и обиграна жена, която със зъби и нокти, с ласки и топлина, с премерени ходове и бистър ум си проправя път нагоре в йерархията на едно от най-силно изразените мъжки общества в света. Цъси не е просто императрица, тя е Императрицата в един свят, в който жената е украшение с функцията да ражда деца. 

Образът на Цъси е сложен и противоречив. Тя е достатъчно умна и ерудирана, за да поеме управлението на държавата, слагайки в малкия си джоб мнозина съветници. И в същото време е тесногръда и арогантна до степен, която отвежда Китай до края на една епоха. 

Цъси е привърженик на китайските традиции и доктрината на Конфуций, това е рамката, която тя сляпо и целеустремено следва. Не толкова по лични убеждения, колкото защото е закърмена с тези разбирания, а характерът й е крайно неподатлив на промени. Цъси поставя Свещената китайска империя над всичко и всички, освен разбира се над себе си, защото тя самата като владетел е символ на империята и като такава, нейната дума е свята. 

За добро или лошо обаче на Цъси се пада честта да управлява във времена изпълнени с промени и непостоянство. Европейското влияние на континента се засилва и вече не може да бъде пренебрегвано, нито прогреса и последствията от индустриалната революция, проблемите с Япония се изострят. А Цъси отказва да приеме променящия се свят и управлява по познатия модел от миналото, което пречи на Китай да намери своето място в динамично променящия се политически живот и предизвиква редица кръвопролития.

Макар и императрица Цъси остава самотна до края на живота си, но това е въпрос на личен избор. Не буди симпатия и съжаление у читателя, поне у мен не провокира такива чувства. Въпреки че от гледна точка на историята, на времето, на географията и политическата карта на света накрая бих казала, че последната императрица на Китай е един тесногръд недалновиден владетел, не мога да изтръгна чувството за дълбоко уважение към решителността и  размаха, с който оставя своя отпечатък в историята на света.

Пърл Бък пише омагьосващо, разказва умело и мелодично, с много изящество и вещина за азиатската култура и история, точно както приляга и заслужава.