Заглавие: "Малки пожари навсякъде"
Автор: Селест Инг
Издателство: Сиела
Превод: Стоянка Сербезова-Леви
Платформа: Storytel
Прочетено от: Дария МитушеваБрой страници: 372
Година: 2018
"Малки пожари навсякъде" е точно това, което очаквах и точно това, от което имах нужда. Хубава семейна драма. От онези, които ти казват, че каквото и да объркаш в тоя проклет живот, път напред има. Също така и че колкото и да си огелпиш конците, все има някой дето е в киреча повече от теб.
Селест Инг повдига завесите и ни отвежда в Шейкър Хайтс. Името звучи абсурдно, вероятно е желан ефект, за да подсили симетричната лудост, която цари в този град. Всичко в Шейкър Хайтс си има стандарт - какъв цвят да е къщата, колко да е висока оградата, кои цветя може и кои не, каква да е дограмата, колко зелена да е тревата, колко плочки да има на тротоара и други подобни крайни изисквания. Някои от тях си ги съчиних, но съм сигурна, че имаше също толкова абсурдни изисквания в дългия списък, с който жителите на Шейкър Хайтс трябва да се съобразят. И вярвам, че това е абсолютно умишлено преувеличено, макар и за целите на историята да е напълно разбираемо. Може и да бъркам, но мисля, че дори и в САЩ няма град, в който всичко трябва да бъде толкова еднакво.
Шейкър Хайтс е символ на сигурността, има ясни правила, общи правила, място за индивидуалност и различност няма, само за кооперация и добросъседство. В Шейкър Хайтс престъпленията са смехотворни, защото всички са идеални. А новопристигналите могат да се превърнат в част от общността едва след обстоен житейски и кухинен преглед. Никой случаен не може да се задържи за дълго в прекрасната общност на Шейкър Хайтс, без да докаже своя интегритет, отдаденост и готовност да спазва правилата. Разбирате ме, може и аз малко да преувеличих, но Селест Инг също е била безмилостна в изграждането на образа на града. Всъщност именно градът е един от най-солидните персонажи, той е като дишаща основа, скелет, мрежа от кръвоносни съдове, плът и кръв, необходими на жителите му, за да живеят.
И така, основата е положена, сега предстои всичко да излезе от равновесие. В града пристига Мия с дъщеря си Пърл. Те са пълната противоположност на Шейкър Хайтс - номади по сърце, душа и призвание. Никога не се задържат твърде дълго на едно място. Мия е фотограф и преследва вдъхновението си и новите идеи без капка страх. Напомня ми на Вивиан от "Шоколад". През цялото време очаквах да духне Южнякът и да ги подгони. Мия и Пърл се местят от град в град, както хората сменят зимния гардероб с летния, с лекота и отработено движение. Никога не се задържат. Сякаш постоянно бягат от нещо, като неспокойни духове, уплашени, че призраците от миналото всеки момент ще ги настигнат и сграбчат.
Но Шейкър Хайтс е тяхната възможност за ново начало. Мия и Пърл са си казали, че това е подходящо място, за да устроят дом, за да заживеят, за да бъдат част от нещо. И така всичко започва. Мия наема едно малко жилище от семейство Ричардсън и малко по-късно започва работа у тях, паралелно с работата си в ресторанта, за да осигури нужните финанси на малкото си семейство.
А Пърл бързо се приобщава към децата на семейство Ричардсън. Пърл най-накрая си позволява да се отпусне с ясното съзнание, че този път има смисъл да създаде приятелства, да изгради връзки.
Като изключим няколко големи глави, които ни връщат назад в миналото на Мия и на госпожа Ричардсън, в тяхната младост, за да създадат пластове и да обяснят причинно-следствените връзки от тяхното поведение сега, няма и следа от живота на Мия и Пърл преди Шейкър Хайтс. Колкото и номадски начин на живот да води човек, за един тийнейджър е абсолютно невъзможно да остане толкова на страна от всичко. Първото нещо, което се случва в гимназията е да обмениш контакти с новите си съученици и колкото и да си незабележим, винаги оставяш някаква следа, може да е и нетрайна, но я има. Направи ми силно впечатление, че Пърл не получи нито едно съобщение от някого от старото й училище, нито се замисли, направи паралел, сравнение или каквото и да било свързано с персонаж извън новата среда в Шейкър Хайтс. Не съм сигурна, дали е желан ефект или недоглеждане, но това ме накара да ги почувствам двуизмерни. Като колажите на Мия. Сякаш някой ги е изрязал от предишната сцена и просто ги е залепил върху новия фон.
Но това е дреболия. Романът е хубав, има съвсем тривиален сюжет, казвам го в най-добрия смисъл на думата. В разказа се преплитат няколко истории, хубаво и емоционално разказани. Има отлично изграден конфликт, от онези, които не ти позволят да вземеш страна, защото никой не е изцяло прав или крив, нито изцяло праведен или грешен. Животът просто е такъв, няма чисто бяло и абсолютно черно. Всичко е в нюанси. Понякога, когато печели един, друг губи. Щастието на един, означава нещастие за друг и обратното. Но все един ще надделее. Балансът ще бъде възстановен, но някъде другаде по друго време.
Въпреки, че имаше хубава семейна драма и емоционални моменти, които ме трогнаха, много се радвам, че нямаше тежки потискащи истории, които да смачкат читателя. И наистина много харесах посланието на книгата. Път напред винаги има. Колкото и да си затънал, колкото и да си сбъркал, колкото и всичко да е отишло по дяволите, път винаги има. Понякога трябва да изгориш всичко до основи, за да можеш да започнеш отначало.
Няма коментари:
Публикуване на коментар