събота, 16 август 2025 г.

"The Sandman. Господарят на сънищата" Том 1: Прелюдии и ноктюрни - Нийл Геймън (Ревю)

 


 Заглавие: "The Sandman. Господарят на сънищата"

Том 1: Прелюдии и ноктюрни

Автор: Нийл Геймън

Издателство: Artline Studios

Превод: Здравко Генов

Брой страници: 240

Година: 2022

Този комикс е шедьовър. Не съм от най-големите фенове на Нийл Геймън, макар че уважавам творчеството и идеите му. Досега любимата ми негова книга, беше "Добри поличби" и вероятно заради съавторството на Тери Пратчет. Но този комикс е нещо друго. Идея, изпълнение, арт,  ритъм, тайминг, всичко между двете корици си е на мястото. Разбира се, историята е най-хубавото. Един злощастно протекъл ритуал, опит да бъде призована и хваната в капан Смърт от Безкрайните, се обърква и вместо нея в капана попада нейния брат Сън. Близо сто години Сън линее в капана на хората и чака търпеливо - не преговаря, не отговаря, не проговаря. Чака. Чака момента. Чака своя шанс. А през това все хората по цялата земя изпадат в сънна болест, неспособни да се завърнат от страната на сънищата. Милиони животи пропадат всяка минута. Щетите са нанесени. И когато най-накрая Сън успява да се освободи осъзнава колко жестоко се е объркало всичко, осъзнава колко много е пострадало неговото измерение. 
Кралството на съня се руши и неговите обитатели чезнат в забвение, изоставени от своя господар. Сто години са прашинка във вечността за Безкрайните, но както сам ще осъзнае Сън, в света на смъртните сто години са много време и могат да се случат много неща. Животът на хората е кратък и динамичен. Ние не можем да си позволим да чакаме един век в забвение, ние се борим със зъби и нокти за всяка глътка въздух, за всеки ден, за всеки миг. 

На Сън му предстои да се пребори с последствията от отсъствието си, да открие отново предметите, в които е вложил своята сила - маската, торбичката с пясък и рубина, за да възстанови отново света на сънищата и да възстанови баланса в света на смъртните. 
 
Нийл Геймън е намерил изключително стилен, интелигентен и интересен начин да засегне вечните теми - цената на живота, човешките грехове, тежестта на времето. На мен лично и арта на комикса ми харесва страшно много. Но това, което ме превръща в безапелационен фен на Сандман е въображението. Една от ключовите съставки на любовта ми към четенето е въображението. А в този комикс то е непресъхващ извор.

 


 

вторник, 12 август 2025 г.

"Жажда" - Амели Нотомб (Ревю)


Заглавие: "Жажда"
Автор: Амели Нотомб

Издателство: Колибри
Превод: Светла Лекарска
 
Брой страници: 104
Година: 2020

 

Открих Амели Нотомб преди десет години, когато Колибри издадоха "Синята брада". Нямах представа коя е и какво да очаквам, но заглавието беше достатъчно примамливо, за да си я купя спонтанно от един панаир на книгата. По това време името на Амели Нотомб беше едно от многото в морето от съвременна европейска литература, които остават встрани от светлините на прожектора у нас. Свалям шапка на Колибри, които въпреки всичко продължават вече години наред да издават нейните книги за феновете, чиято бройка вярвам особено последните една-две години драстично се увеличи. И това може само да ме радва.
 
За тези от вас, които за пръв път чуват нейното име, ще кажа, че тази жена е на пръв поглед пълна кукувица, тя играе в своя собствена лига, в която няма конкуренция, не може да я сравните с никого. Всякакви опити за препратки са безпочвени и необосновани. Може след време да сравнявате други писатели с нейните книги и идеи, но обратното - не. Амели Нотомб пише в свой собствен жанр - жанра Нотомб. И този жанр няма много маркери, по които да класифицирате книги в него, освен ако не ги е писала тя.


Книгите на Нотомб са ексцентрични, смели и всеки път различни. "Жажда" не прави изключение.
Питам се какъв човек трябва да си или по-скоро какви топки трябва да имаш, за да напишеш книга за последните дни на Христос, при това разказ от първо лице.
Книгата е написана изключително умело, искрено и по начин изпълнен с емпатия.

Повествованието започва в деня, в който е осъден и обхваща нощта преди присъдата да бъде изпълнена, пътя към Голгота, разпъването, смъртта и възкресението. Мислите на осъдения се лутат назад в дните му към пътя, който го е довел до тук и срещите с важните хора в земния му живот - Юда, Магдалена, Петър, майка му и Йосиф и много други назовани и безименни хора и начинът, по който те са белязали неговия живот. Това е един Христос от плът и кръв - човек със страхове, емоции, прегрешения и отговорности. Един Христос, който иска, жадува, един Христос, комуто и злото не е чуждо:
 
"Ако нямах тази тъмна страна, никога нямаше да мога да се влюбя. Любовното състояние е неприсъщо на хората, които не познават злото. За да изпиташ това главозамайващо чувство, трябва да се наведеш над бездните, които криеш в себе си."
 
Сега този Христос лежи в тъмната килия, жаден, треперещ, неспособен да заспи, макар че трябва, защото:

"Трябват сили,за да умрещ."

 
Страховете му кръжат около предстоящото - страхът от смъртта, непреборимото желание за живот и съзнанието за предопределеност и цел. Той знае и разбира защо е тук. Но не се е примирил. Желанието да бъде жив, да бъде сред хората, да ги опознава, да бъде един от тях, кипи в него като непреодолима жажда.

"За да изпитваш жажда, трябва да си жив. Живях толкова силно, че умрях жаден.
Може би това е вечният живот."

Дълбоко в същността си "Жажда" е книга за любовта във всеки един аспект на тази дума. Любовта към ближния, към любимия човек, към света, към храната, към плътското, към насладата, към красотата, към малките неща, но най-вече към живота. Жаждата за живот е онази, която никога не можем да утолим. Жаждата, която ни тласка да пием с пълни шепи от него, да обичаме, да искаме, да бъдем, да даваме, да се сливаме, да бъдем себе си, да сме живи.
За пореден път свалям шапка на Амели Нотомб. Всеки път си казвам, че трябва да очаквам неочакваното и всеки път ме хваща напълно неподготвена. 
 
 

 

петък, 8 август 2025 г.

"Първа любов" - Рио Шимамото (Ревю)

 

неделя, 29 юни 2025 г.

"Последният еднорог" - Питър Бийгъл (Ревю)

 

Заглавие: "Последният еднорог"
Автор: Питър Бийгъл

Издателство: Буквите, Човешката библиотека
Превод: Калин М. Ненов
 
Брой страници: 160
Година:2006
 
 
Обичам тази история още от дете. Анимационниет филм ми е особено любим. Еднорогата беше толкова красива, толкова дива и толкова не от този свят, че караше въображението ми да разцъфва около образа й. Впрочем всичко вътре беше такова - Моли Гру с нейните разпилени къдрици, сприхав нрав  и вехта рокля, Шмендрик с големия нос и непохватните си ръце, знойното дърво, което го задушаваше, огромния червен огнен бик, който преследваше еднорозите, съсухреният крал Хагрид, чийто поглед ме пронизваше и караше да изтръпвам пред екрана, пияният скелет, който бръщолевеше нелепици, всичко, всичко беше толкова различно от подредените рамкирани филмчета на дисни, които също много обичах.
Чета тази история години по-късно и осъзнавам две неща. Това продължава да е любимата ми приказка. И е една от най-добрите екранизации, които съм гледала. 
Да ви я разкажа ли? 

Еднорогата, стара колкото света, си живее в своята гора безгрижно и необезпокоявано с многовековното спокойствие и мъдрост на безсмъртието, докато един ден не дочува разговор между двама ловци и не разбира, че еднорозите са изчезнали. Възможно ли е тя да е останала единствена? Сама на този свят. Тя може и да живее в своята гора изолирана и сама от векове, но мисълта, че може би няма повече други от нейния вид, че е последната, я кара да се почувства истински самотна за пръв път в дългия си живот.
 
Така че еднорогата тръгва на път, за да търси своите братя и сестри. И открива един свят, в който тя е просто мит, легенда, в която хората отдавна не вярват, дотолкова, че отказват да видят истинската й същност. Виждат неземно красива кобила, към чиято аура и обаяние са притеглени, но нищо повече.
Пътят й ще я преведе през много препятствия и трудности. Ще срещне хора, животни и други отдавна забравени митични същества. Ще се страхува, ще рискува, ще бъде затворник и спасител, ще се предава и бори отново, ще бяга и ще продължава неуморно напред, докато не разбере какво се е случило с останалите еднорози. 

Това е една разкошна приказка за самотата, за страховете, за най-уязвимите ни чувства, които ни правят и най-силни, за промяната, за загубата, за смелостта да продължиш, дори когато умираш от страх, за саможертвата и обичта, за природата на хората и за същността на живота. 
 
 

 

петък, 27 юни 2025 г.

"Роботите на зората" - Айзък Азимов (Ревю)


Заглавие: "Роботите на зората"
Автор: Айзък Азимов

Издателство: Елма
Превод: Мая Сиемонова
 
Брой страници: 384
Година:1993

 

  Не си говорим често за класиците в научната фантастика. Изобщо като цяло научната фантастика често остава някъде в сянка у нас. Като човек, който все още смята себе си за прохождащ читател в жанра отдавам това на факта, че и представата на много читатели за жанра е неточна. Поне такъв е моят личен опит. Винаги съм приемала този жанр за трудно смилаем, сух и скучен. Такива са били очакванията ми. Въображението ми стигаше до там, да си представя стар-трекоподобни истории с безкрайни описания на извънземни раси, които никога няма да запомня и сложни плетеници от измислени научни факти, които никога няма да разбера. Чуя ли научна фантастика и не мога да избягам от мисълта за космически кораб и някакви интервселенски приключения, които със същия ефект можеше да си се развиват и на Земята или в някой интересен фентъзи свят вместо това. 

понеделник, 16 юни 2025 г.

"Пътеписът на един котарак" - Хиро Арикава (Ревю)

 

 

неделя, 8 юни 2025 г.

"Брулени хълмове" - Емили Бронте (Ревю)

 

петък, 6 юни 2025 г.

"13 причини защо" - Джей Ашър (Ревю)

 

неделя, 1 юни 2025 г.

"Таралежите излизат през нощта" - Йорданка Белева (Ревю)