"Преди кафето да изстине" - Тошиказу Кавагучи (Ревю)

 

 

Заглавие: "Преди кафето да изстине"

Автор: Тошиказу Кавагучи

Издателство: Colibri Books

Превод: Маргарита Укегава

 

Брой страници: 232

Година: 2024

Искали ли сте някога да можете да промените миналото? Да вземете "другото" решение? Да кажете другата реплика? Да замълчите в онзи момент? Да помолите за прошка? Да бяхте казали нещо? 

Все още смятам, че не бих променила нито едно от решенията, които съм взела, макар и да ми се иска понякога, защото в крайна сметка, днес съм човекът, който съм именно заради теи решения - и правилните, и грешните. А аз колкото и нескромно да звучи, харесвам човека, който съм. Също така смятам, че е хубаво човек да иска да стане по-добър, а това няма как да се случи, освен ако не си позволим да взимаме грешни решения. 

Четейки сега обаче "Преди кафето да изстине" си мисля, кой не би се възползвал от възможността да се върне назад във времето, за да си поговори с човек, когото е загубил. Или просто да се усмихне в края на срещата, вместо да си тръгва навъсен? Аз определено не бих отказала тази възможност. 

И тук отново идва тази тиха азиатска мъдрост, която толкова много обичам.  Тошиказу Кавагучи  разказва четири съвсем обикновени делнични истории, които са се случвали и продължават да се случват на стотици, ако не и милиони хора. Четири истории за раздели, последната, от които просто ми разби сърцето. 

Четири истории, съвсем различни и въпреки толкова толкова близки. Тошиказу Кавагучи отваря рани дълбоко, за да ги намаже с мехлем и да ги превърже. 

 

В животът ни са вплетени толкова пропуснати възможности, моменти, думи и издихания. "Преди кафето да изстине" ни напомня, че няма по-тъжно нещо от премълчаните думи. Ако имахте време, колкото кафето ви да изстине, какво бихте казали, на най-любимите си хора? Разбира се, че всичко онова, което някога, някъде сте премълчали, защото дори и това да не промени нито миналото, нито бъдещето, всяка споделена дума променя самите нас.  Защото понякога за най-малките думи се изисква най-голямото усилие. 

 


Част от мен остава в кафенето при Казу и компания. И на нейно място се  настанява нетърпение да се завърна отново там и да опозная още от техните истории.