събота, 11 юни 2016 г.

Приказките от крайните квартали стоплят сърцето

Признавам си, че съотношението книга - цена ми беше малко трудно за преглъщане. Сигурно звучи много меркантилно, но това е истината. И го казвам от позицията на човек, който харчи доста пари за книги. 
Както и да е. Щом съм взела решението да я купя, значи съм преценила ситуацията и съм щастлива да кажа, че не останах разочарована. 


Обичам този сборник с разкази. Кратките истории на Шон Тан ми влезнаха под кожата. 
Толкова са красиви и някак сюрреалистични. Разказите са кратки и толкова емоционално наситени, толкова изразителни в своята простота, че сякаш протягат ръка и погалват сърцето ти, погъделичкват ума ти, заиграват се с емоциите ти, както малко неща умеят. Някои от тях носят слънцето със себе си, други топлината на обичта, а някой ме оставят с питанка накрая. 
Шон Тан омагьосва ежедневния свят и го превръща в истинско приключение за въображението. Искам да говоря за тази книга с дете, чието въображение още препуска необуздано в прерията. Искам да чуя какво ще ми каже то за чуждестранния ученик, който живееше в долапа на семейството или за скритите дворове щастие, за ракетите, за клечовците, за цялото това множество от цветове, които изпъстрят страниците сред текст и картини. Искам да видя какъв приятел ще си измайстори, следвайки инструкциите на автора. 

Прекрасни са. Като малки късчета цвят в ръцете ми. 
И не мога да не спомена красивото издание, с което се сдобих – с твърди корици, дебели страници, които стоят плътни между пръстите ми и оригиналните илюстрации, които допълват и подсилват усещането, четейки разказите. 

Няма коментари:

Публикуване на коментар