сряда, 8 юни 2016 г.

Ще се измъкне ли Кронос от наркотиците?

Кронос. Тоя нещастник!
Ми много е добра. За пръв път чета книга на Юлка. Още една от придобивките ми на Пролетния панаир заедно с "Макс. Всичко на макс". И като ги прочетох на един дъх ме доядя, че не съм взела и предишните две от поредицата. Нищо. Скоро ще я поправя тази грешка.

Юлия Спиридонова е написала една адски откровена книга, което може би е и ключовата съставка, за да се получи накрая толкова добро книжно блюдо. Кронос е доста интригуващ образ сам по себе си - самоироничен, откровен до болка, депресиран и очевидно съвсем наясно с текущата ситуация. Истината е, че никога съм нямала приятел наркоман, така че не бих могла да знам, доколко нишката с осъзнаването е реалистична. Но именно това е нещото, което най-много харесах в цялата история - вътрешната борба на Кронос с чудовището. Ясното съзнание, докъде води пътя, по който е тръгнал, разбирането и осъзнаването на фактите такива каквито са - нещастията, които причинява на майка си, сивотата на задънената улица, в която се намира, тъгата и потисничеството на неизпълнените обещания, които дава всеки път и неспособността му да се измъкне от тази дупка. Въобще "пълен нещастник". Но без значение какво мисли за себе си и какво мисли, че мислят другите за него, Кронос е заобиколен от хора, които искат да го подкрепят и да застанат до него в тази борба.
И въпреки цялата тази грозна картинка, Юлия Спиридонова разказва една дълбока, но много лека за четене история. С хумор, който те кара действително да се смееш на моменти, а през останалото време усмивката почти не слиза от лицето ти.
Страхотна е - динамична, младежка, кипяща от енергия. Препоръчвам цялата поредица. Аз ги започнах малко наопаки, но скоро ще наваксам с Батори и Тина.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Моят списък за Панаира на книгата

Здравейте приятели,  Реших да споделя с вас своя списък за Панаира. :) Може да прибавите някоя идея към своите от него. :) ...