сряда, 17 януари 2018 г.

"Елинор Олифант си е супер"

Признавам си най-чистосърдечно, че първият път когато видях "Елинор Олифант си е супер" на щанда на Издателство Обсидиан миналата година, я подминах. И броени дни след това, когато ми попадна във фийда, съжалих за това решение.

Историята на Елинор Олифант ще ви накара да се смеете и ще предизвика зловещи тръпки по гръбнака ви. Тази книга е необикновен примес от забавление, топлина и тих ужас. Но няма страшно, обещавам ви, че смехът преобладава. Знам, че звучи налудничаво, като онези долнопробни филми за зомбита, които са направени като комедии. Толкова абсурдни, че усещаш как мозъчните ти клетки измират, докато гледаш. Но тази книга, макар да е адски особена, ще влезе под кожата ви и ще се настани удобно до сърцето ви, за да му прави компания. Казвам ви, не съм чела нищо подобно.

Елинор Олифант е млада жена, чието лице е белязано от белег. Но не това е причината за нейното социално изключване от обществото, нито за нейната различност. Социалните умения на Елинор са кръгла нула. Когато става дума за човешки взаимоотношения, Елинор не разбира нищичко. О, обноските й са на ниво "кралска особа", но разбирането за ежедневните социални интеракции между хората е обречено на пълна неграмотност от нейна страна.

Нещо мрачно се е случило в нейното минало, нещо свързано с майка й и с някакалъв пожар. Нещо, за което Елинор няма спомен. Знае само че това е причината да бъде поверена на грижите на държавата, а оттам и в множество приемни семейства. Докато не навършва седемнадесет години, влиза в университет и същата тази държава, която се е грижела досега за нея й дава общинско жилище. Четиринадесет години по-късно, Елинор все още живее в същото жилище, със същите мебели, отново опуснати й от дъжавата. Работи на пълен работен ден в счетоводния отдел на фима "Бай дизайн"  и просто оцелява. Съществува незабелязана от хората около нея. 

Елинор е сухарка, която не знае как да общува с хората - приема нещата доста буквално, сервира безцеремонно истината на своя събеседник и не разбира реакциите на околните. За да развиеш социалните си умения е необходимо да комуникираш с хората, да имаш социален живот. Няма как да се научиш да говориш, ако цял живот стоиш затворен сам в една стая, без да чуеш друга реч.

Този малък недостатък вкарва Елинор в редица нелепи и комични ситуации. Но това няма значение, защото Елинор Олифант си е супер. Да, вярно е, че изпива две шишета водка през уикенда, за да преживее времето до понделеник в полупиянство. Вярно, че никой не й ходи на гости, че няма приятели, а единствената й интимна връзка е предствлявала потресаващ примес от бой и изнасилвания в продължение на няколко години. Вярно е, че прекарва обедната си почивка сама и че не разговаря с колегите си освен по работа. Всичко това няма значение, защото Елинор Олифант е свикнала и си е супер. Тя е от толкова време сама, че вече е свикнала да приема този живот за нормален. Вече не се стреми към друго и смело си казва, че така си е добре.

Тогава в живота й се намесва Реймънд, новия IT служител, който бавно и полека, съвсем неусетно се намърдва в живота й. А покрай него социалните контакти на Елинор нарастват и тя започва да навлиза в света на хората. Започва с малки крачки да открива пътя към другите. Ала нищо не е толкова лесно на този свят.

Тъмна и светла страна се борят в Елинор за надмощие. Преследвана от ужаса на миналото си, Елинор не може да прекъсне връзката с майка си. Тези разговори я унищожават бавно и сигурно. Но е трудно да прекъснеш връзката с единствения човек, с когото говориш редовно. На моменти книгата ми напомняше "Добро момиче, лошо момиче" и има защо, но нека още веднъж ви кажа, че тя е много различна.

Елинор извървя дълъг път. И за мен беше истинско удоволствие да я придружа в това пътуване. Да споделя неволите й, да се радвам на успехите й и да се смея от сърце на непохватността й. Гейл Хъниман е написала нещо прекрасно. Очаквах нещо по-скоро от секцията "чиклит" - повечко романтика, малко история от миналото и голямото магическо преодоляване на проблема, но това се оказа нещо много по-различно.  Това е една история за страховете от миналото, за заблудата и за силата да се изправиш на собствените си крака отново, да вдигнеш брадичка и станеш отново част от света, в който живееш.



Няма коментари:

Публикуване на коментар

"Ние срещу всички", Бьорнстад срещу целия свят.

Нали знаете как има едни книги, за които има правилен момент. Като един понякога твърде рационален и практичен човек все още не мога да д...