петък, 5 януари 2018 г.

"Острието на асасина" прорязва дълбоко

Добре, че двете поредици на Сара Дж. Маас "Двор от рози и бодли" и "Стъкления трон" вървят паралелно, та докато чакам следващата книга от едната поредица, току виж излязла нова от другата. И така, сега тръпнем в очакване на "Двор от крила и разруха", която всъщност вече е тук (но нека не се залитам сега в друга тема) и за да разсее малко напрежението около новата книга от Дворът, Сара Дж. Маас пусна на пазара "Острието на асасина".

Това е част от историята на Селена Сардотиен, преди да се превърне в Елин Галантиус. Селена вече носи на жилавите си рамене славата на най-добър асасин. Маска покрива лицето й, а качулка косата. Никой не познава лицето на младия асасин, никой освен най-приближените на нейния господар Аробин. Селена е тайното оръжие на краля на асасините. Анонимната й самоличност й позволява да поема задачи, в които се налага да работи под прикритие.


Добре, стига толкова хвалебствия. Селена е малка, досадна и разглезена хлапачка, която доста често създава повече проблеми, отколкото да ги разрешава. Израстнала в средата на наемници, Селена сякаш губи малко по малко посоката на моралния си компас. Луксозните вещи и скъпите рокли се превръщат в неизменна  част от нейната личност за сметка на истински стойностните неща, които сякаш е позабравила.

Книгата е разделена на няколко разказа, които очаквах, че ще бъдат самостоятелни истории от живота на Елин като наемен убиец. Затова представете си колко приятно изненадана останах, когато те се оказаха епизодите на една история.
Вече познавате Селена. Познавате я като безмилостен асасин, като отличен боец, като силен дух, тренирано тяло, непоклатима воля, кралица в сянка, овладян владетел, изригваща буря, ледено спокойствие и като силна, но и уязвима жена.
Селена извървя дълъг път, постлан с много препятствия и тръни, премина през не една и две съкрушителни бури и преживя твърде много смърт за своята крехка възраст. В края на "Империя на бури" станахме свидетели на една дълбока конспирация, която Сара дж. Маас е изплела изключително внимателно - нещо много нетипично за този тип книги.


Беше интересно да проследя част от историята на Селена преди момента, в който капитанът я изведе от пределите на Ендовиер. Това непокорно момиче, чиито очи са видели твърде много, ме изненада. Тя бе много по-състрадателна, емоционална и отворена, отколкото очаквах. Дори и в тези мрачни за нея времена момичето-асасин показа, че има сърце.


Четири разказа, четири възможности ни предоставя Сара да опознаем своята любима кралица. Разказани като самостоятелни истории и все пак едно цяло. А това не е приключение, което Селена ще изживее сама.
Запознайте се със Сам. Вечно свъсен, сериозен или ядосан. Темерут и половина. Всъщност не мога да кажа, че знам много за живота и личността на Сам. Като че ли Сара Дж. Маас се фокусира върху настоящето и отношенията между две млади прецакани души. Въпреки постоянните препирните на Селена с младият мъж да не секват, наравно с тях в сърцата им се настанява и една сумрачна привързаност и загриженост помежду им. Нещо необичайно за живота на асасина. Нещо, което няма как да остане незабелязано от техният работодател и господар Аробин.


Макар че Сара е отделила сравнително малко страници в цялата поредица на Аробин, неговият образ е един от най-ярките за мен - безскупулен, жесток и властен. Аробин е от онези елегантни джентълмени, които смразяват кръвта ти с поглед и с приветлива усмивка на уста заповядват да те изкормят, заради прегрешението ти. Определено е един от силните персонажи на Сара, чието поведение ще си спомням дълго след края на поредицата.


С тази книга Маас сякаш изчиства репутацията на асасина, която остана в главите на читателите от предишните книги, за да ни покаже, че тя винаги е носила идеалите си в себе си, че никога не е спирала да мисли за дома и да цени истински важните неща. Под хладнокръвната маска на убиеца се крият много неща - сила, увереност, понякога жестокост  и мрак, но там се спотаяват и съпричастност, обич носталгия. Там е скрита 
красотата на цялата палитра от емоции на човешкото сърце

Няма коментари:

Публикуване на коментар

"Принцеса на пепелта" се възражда

Доста се чудих, дали да пиша ревю за "Принцеса на пепелта". Все още не съм сигурна, че тези думи ще излязат от черновата. Но ако н...