сряда, 10 януари 2018 г.

Ужасът се излива от "Кървави книги" на Клайв Баркър

Клайв Баркър е откритие за мен. Отдавна в моите представи хорър жанра се изчерпва със Стивън Кинг. Опитвам от време на време по някоя и друга ужасия през годините, но все ми се струват еднотипни, плоски и излишно натруфени. С Дийн Кунц имах няколко добри срещи, но и той не ми е любим. 


Та ето ме сега, мина някакво време и реших да пробвам пак. Няколко пъти ги заглеждам тия "Кървави книги", но все не посягам. До днес, всъщност вчера. Може да се каже, че изгълтах първия том за един ден, което не е чак толкова чудно, имайки предвид, че далеч не е обемен. 

Клайв Баркър има добри идеи, умее да подгрява публиката и разгъва с размах историите си. Сборникът съдържа шест разказа, всеки от които носи различен заряд. Започва с една класическа история за магистралата на мъртвите, в която духовете на насилствено умрели хора и техните насилници нападат екип от живи, който се опитва да засече паранормална активност.  Разказ, в който един от героите, ще се превърне в "Кървавата книга". Детайлостта, с която Баркър описва емоционалното състояние на героите си е хирургчески прецизна, почти доставяща перверзна наслада.

Следва заглавие, което ми грабда погледа още с първото отваряне на книгата: "Среднощният влак за месо". Да си призная тук очаквах малко повече за психологията на серийния убиец и бях малко разочарована , докато не стигнах до сърцевината на разказа, в която се разкрива причината за убийствата в метрото. Нещата вече си пасваха. Баркър е пропуснал стандарния подход, защото касапинът от метрото не е като другите серийни убиици. Той не убива, за да задоволи някаква лична нужда или копнеж, а защото...Всъщност ще ви оставя сами да разберете защо. По-забавно е.

И като говорим за забавно, следващият разказ е това, което най-малко очаквах от този сборник - забавен. Е, разбира се, по един доста психо начин. Но все пак не мога да отрека, че "Джак и Плямпалото" по-скоро ме забавляваха, отколкото да ме ужасят. И как няма! Низш демон получава задачата да пречупи своята жертва, без да го докосне и с пръст. Ала това се оказва далеч по-трудна задача, когато човекът, който трябва да плашиш се прави, че не забелязва усилията ти. На моменти цялата тази игра на котка и мишка заприлича на добре смазан брак, в който двете половинки отдавна аа престанали да изпитват друго, освен неприязън към партньора си и се опитват всячески да му направят живота черен. 

И ако Баркър е дал на читателя кратка глътка въздух с този разказ, то изглежда лимита на милостта му се е изчерпал и рязко хваща за гърлото със следващия. "Кървав свински бут" е една  същевременно доста клиширана и заедно с това нетрадиционална история. Не съм съм сигурна как постига това полярно чувство, но се е загнездило в ума ми. И за да е още по-силен ужасът тук главните герои са деца в изправителен дом и новият им учител, който вярва, че може да ги спаси от това, което ги заплашва. Наивно, нали? Все пак това са  "Кървави книги".

"Секс, смърт и звездн блясък" е втора глътка въздух в сборника, макар че вероятно малцина биха я определили така. На този разказ не му липсва нищо ужасно - има си мъртви, има си кръв, има си страхотии, има мистерия и напрежение. И все пак носи различен заряд от останалите в книгата. Не знам защо в главата ми се върти една реплика от филна на Гай Ричи за Шерлок Холмс "Когато мъртвите станат от гробовете, живите ще заемат местата им".  Тук истината не е далеч от тези думи, ала разковничето е другаде. Една отдавна починала актриса, ще се изправи от мъртвите, за да изиграе главната роля в представлението, което е щяло да бъде нейната лебедова песен. Едно необикновено и малко страховито представление ще изнесе затварящият врати театър "Елизиум", затова се настанете удобно и четете.

Стигаме до последната спирка "В хълмовете, градовете" е наистина достоен завършек на един такъв сборник. Въпреки че не ми е любимият. Няма как да ви говоря за този разказа, без да разкривам сюжета му. Така че ще ви кажа само, че ако досега сте мислели идеите на Баркър за странни, почакйте да видите какво ви е приготвил тук. Обещавам ви, че ще има много, много, наистина много кръв. 

Ако сте любители на жанра, вероятно вече сте чели Баркър. Ако случайно все още не сте, прочетете го, няма да съжалявате. Не съм убедена, че ако не сте любител на жанра, това е вашето четиво, но би си заслужавало като експеримент. 
И като казах експеримент, снощи отворих втората книга и не заспах докато не стигнах до последния разказ. А тя започва с един много интересен експеримент.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Агата и Софи се завръщат в "Училището за добро и зло" и заварват един "Свят без принцове"

Затворих последната страница на "Свят без принцове" късно снощи, защото просто не можах да се спра, докато не я дочетох. И добре, ...