вторник, 16 януари 2018 г.

Адът се отприщва на земята в "Кървави книги" том II

Както вече споменах не успях да се удържа и след Кърввави книги (том I), веднага се прехвърих  на втория том. Този сборник идва от Ада. Баркър е спретнал за читателите си пет разказа и можете да откриете дявола във всеки един от тях по един или друг начин. 

За моя огромна радост ужасът в сборника не отсъства. Баркър не се е отказал от идеята да изследва дълбините на човешкия ужас, за да ни покаже най-тъмните и кошмарни кътчета в съзнанието на индивида.  И се справя отлично с тази задача. 
Много силно начало на сборника с разказа "Ужас", който служи за въвеждане на читателя в света на Баркър. Една кратка разходка в неговото въображение, мимолетен поглед, който да ни покаже в какво се забъркваме. После четем на своя отговорност. "Ужас" е един от трите разказа, които ми направиха много силно впечатление. Три от общо пет. Още една причина да категоризирам подбора на истории като изключително добър.  Още не мога да се отърва от тръпките, които ме полазваха, докато четях. Ще ви загатна малко. Двама млади мъже - студенти, посещаващи общ курс, се ...сприятеляват (доколкото човек може да се сприятели със социопат). И помежду им тегне ужасът. Ужасът от един експеримент, ужасът, който владее най-мрачните аспекти от личността на един човек, ужасът, сграбчил те за гърлото, докато ти бягаш с всички сили от своите кошмари, докато не осъзнаеш, че бягаш на място, а ужасът бавно те поглъща.
 
Да си призная след толкова силно начало имах малко резерви към остатъка от сборника. Напразни тревоги. силното начало бе последвано от един класически хорър разказ. "Адска надпревара"  е маратон между хора и дяволи. Тук няма да ви липсват тръпки, напрежение и смъртоносна живопис. Баркър ме караше да надничам през рамо, заедно с неговите маратонци, сякаш дяволите тичаха по моите пети.

"Джаклин Ес - последна воля и завещание" е вторият разказ, който ми влезе дълбоко под кожата. Запознайте се с Джаки. Тя е невзрачна, изтерзана, омъжена жена, която  не знае какво да прави с живота си, освен да го прекрати. Докато не осъзнава, че е много по-лесно да сложи край на живота на мъжа си, отколкото на своя собствен. Но не се заблуждавайте. Това не е семейна драма. Джаклин е необикновена жена с необикновени способности, която не смята повече да се крие в миша дупка. Джаклин иска да се научи да използва тези унищожителни сили, които има и нищо не може да я спре по пътя й към себепознанието.

"Кожите на бащите" е типично в стил Баркър. Изкривени, ужасяващи чудовища, които нападат близкия град. Но тук нищо не е такова каквото изглежда. Чудовищата не са просто чудовища, нито хората - просто жертви. Баркър използва доста метафори. Вярно, кървави метафори, но това не променя факта, че дава на читателите си солидна доза тема за размисъл. В интерес на истина си представях, че тои разказ ще завърши сборника. 
Краят на втория сборник не е така зрелищен като първия. Това не му попречи да се вреже в паметта ми, ако не завинаги, то поне за много дълго време. Вероятно защото е препратка към едноименния разказ на по "Убийства на улица Морг" или защото е глътка свеж въздух за читател, който вече много рядко чете криминални истории, да не кажа - изобщо. Не знам. Но  "Нови убийства на улица "Морг" притежава всички нужни качества, за да погълне и пренесе читателя в мрачните години, когато Джак Изкормвача се вихри по улиците, макар и да няма нищо общо с легендарния убиец.
 
Докато чета се чудя как точно се задействат зъбните колела в ума на Баркър и ми се струва, че не искам да знам. Идеите му са истинска лудост, примесена с отлично изпълнение. Баркър разгръща представата за ужаса във всичките му аспекти така както малцина успяват. Мисля, че да пишеш хорър не е никак лесно. Твърде много неща, за които трябва да внимаваш - балансът между физическото насилие и психологическата настройка, излизането от тясното пространство на профилирания психопат, създаването на недвусмислени чудовища, които излизат извън представите на читателя за такива, артикулирането на извращенията по начин, който да придаде смисъл на деянието, различен от менталната обремененост на психопата и пр. 
Факт е, че Клайв Баркър се справя блестящо с всичко това, създавайки едни неповторими разкази, чиито идеи дъго ще преследват читателите.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

"Ние срещу всички", Бьорнстад срещу целия свят.

Нали знаете как има едни книги, за които има правилен момент. Като един понякога твърде рационален и практичен човек все още не мога да д...