вторник, 6 октомври 2020 г.

"Дълбините" - Алма Катсу (Ревю)

Заглавие: "Дълбините"

Автор: Алма Катсу

Издателство: Orange Books

Превод: Богдан Русев


Брой страници: 464

Година: 2020


Оказва се по-трудно да напиша този текст, отколкото очаквах. Това е не знам кой пореден опит. Оставих книгата да отлежи няколко дни в ума ми, но и това не помага. Простете ми, ако този текст се превърне в една голяма безредица или още по-лошо безсмислица. Защото тази книга определено не го заслужава. 

"Глад" отлежа на рафта повече от година в очакване да я прочета. А с "Дълбините" Алма Катсу получи своето "възмездие" по този въпрос, защото този път аз чаках втората й книга с огромно нетърпение. Наложих си дори известна самодисциплина, за да не й се нахвърля настървено още в деня, в който я получих. 

Как се чувствам след като затворих последната страница? По същия пленителен  и объркващ начин, по който се чувствах и след "Глад", само че този път не съм толкова изненадана. Вече съм подготвена за някои от нещата, но въпреки това Алма Катсу успява да изргади една заплетена призрачна мрежа от реалност и копнеж, толкова силно привъзрани един към друг, че човек лесно би се загубил в дълбините.

Алма Катсу отново полага в основата на романа си исторически събития. Този път плаването и потъването на двата кораба близнаци - Титаник и Британик. 
Историята на Титаник е известна. Единственото и трагично пътуване на луксозния лайнер повдига много въпроси в онези години. А катастрофата и потъването на кораба се превръщат в едно от най-коментираните събития в света. Ужасната небрежност и немърливост към усовията за безопасност са един от най-жестоките уроци в историята. А съдбата на неговия брат близнак Британик е не по-добра, макар и целта му да е много по-благородна. 


В основата на "Дълбините" стоят именно тези събития, но Алма Катсу им придава различен нюанс. Историята, която тя разказва е мрачна, зловеща и обсебваща. Нишката се завърта около младото момиче Ани Хебли, която по стечение на обстоятеслтвата е първо стюардеса на Титаник, а после помощен медицински персонал на Британик. Нейната история се оплита с тази на пътниците, по начин, който може да накара косите ви да настръхнат. Алма Катсу е открила идеалния баланс между загатнатото зло и умелото описание на страховитите картини. Този роман не претендира за историческа точност, но предлага една много интересна интерпретация на събитията, доближаваща се достатъчно до фактологията, за да посее зрънце съмнение. 

Зловещата част вероятно ще се хареса повече на някои читатели и по-малко на други, а това е сигурен знак, че е много добре написана. Алма Катсу е направила няколко резки завои в развитието на историята, които в комбинация с двете времеви линии (1912, Титаник и 1916, Британик), заплита допълнително действието, обърква читателя, кара го да се съмнява до последно, кой кой е и кой какви намерения таи. Всеки от пътниците на борда на кораба носи своите тайни и някои от тези тайни ще доведат със себе си катастрофални последствия. Някои сенки са по-тъмни от другите. Някои души са по-слаби. 

Но дълбоко под зловещите пластове на мистерията, това е история за любов - всепоглъщаща, обсебваща любов. Любов, която те побърква, която те кара да вършиш глупости. Любов, която те кара да убиваш, безскрупулна и вечна. Харесвам откровеността на Алма Катсу. Мотивът за вечната, безусловна любов често се рекламира като мечта в розова рамка, постижима само в книгите, такава за която всички копнеем и заради която  търсим нереалистични маркери в собствените си отношения с околните. Ето тази любов беше такава, любов, която не се спира пред нищо, нито пред живота, нито пред смъртта. Любов, която копнее с фанатична ожесточеност. Споделена юбов. Любов, която едновременно кара сърцето ми да тупти силно и бързо и от която ме побиват тръпки. 


За мен Ама Катсу е страхотен писател. Казвам това с цялото уважение, което заслужава за тежката работа, която е свършила. Защото едно от нещата, които правят тази книга толкова истинска, е именно добрата фктология, а тя е плод на дълго и задълбочено проучване. А това в комбинация с опасното й въображение и притегателния начин, по който умее да пише, превръщат книгите й в нещо наистина запомнящо се.

Няма коментари:

Публикуване на коментар