петък, 24 юли 2020 г.

"Глад" - Алма Катсу (Ревю)


Заглавие: "Глад"


Автор: Алма Катсу
Издателство: Orange Books
Превод: Богдан Русев

Брой страници: 408


Година: 2018


"Глад" събра доста прах на рафта, докато й дойде ред. И затова си има причина. Не съм голям почитател на трилърите и хорърите, защото понякога ми се струват като клонинги. Особено криминалните трилъри. Кралят прави изключение, защото неговите истори използват хорър елемента само за сюжет, но дълбоко в себе си са като дисекция на човешкия ум. Опитвала съм да чета и други ужаси през годините, но като че ли са предино карантии и страхотии, така че бързо губя интерес и рядко избирам да си вложа времето в ново име в този жанр. Така че в известна степен Алма Катсу беше риск за мен. Две причини, които натежаха в полза на решението да си я купя бяха историческия елемент и страхотната корица.


Книгата проследява митологичнта експедиция на преселниците към калифорния, известна още като Керванът на Донър (Donner Party). През 1846 година група заселници предприемат изтощителното пътуване към Калифорния.  Да вземеш подобно решение изисква много смелост. Да изоставиш досегашния си живот, дома си, бита си, да зарежеш всичко, да натовариш малкото ценности, които имаш в един вагон и да поемеш на път, месеци наред. Ден след ден, да живееш на колела и да не можеш да изпиташ усещането за дом, защото каквито и условия да имаш във вагона, това продължава да е просто средство за пътуване. Бавно, монотонно, обезкуражаващо. 

За да избереш подобно пътуване трябва да имаш сериозни причини. Всеки един член на кервана таи в себе си своите тайни и минало, които постоянно заплашват да го настигнат някъде в пустинята или в заскрежените хълмове на Сиера Невада, където дебнат и други ужаси.
Ако сте любопитни, достатъчно е да напишете "Donner Party" в гугъл. Основните участници (Донър и Рийд), както и маршрута на пътуването са спазени - Сиера Невада и езерото Търки, което днес се нарича Донър, а също и хронологията на събитията, но останалото е художествена измислица. Е, останалото не е много и все пак е всичко. Обичам такива книги, които стъпват върху определено историческо събитие и го превръщат в добра история. А това, което е написала Алма Катсу е повече от добро. 

"Глад" е многопластова и е интересна на всеки един етаж. В затвореното общество на кервана, в което група хора са принудени да съжителстват заедно и да взимат решения,с които ще трябва да се събразяват всички, неминуемо избухват кавги, свади и изобилие от недеоволство. Вътрешният пулс на кервана бие непрестанно с непостоянен ритъм - ту забързан и опасен, ту монотонен и депресиращ.
Но има и друг пулс, който кръжи около дългата върволица от вагони и тихичко преследва заслениците, оставяйки обезобравени трупове след себе си. 

Понякога се чудя, кое е по-зловещо? Крайностите, на които са способни хората поставени в ограничените условия на съвмеството си съжителство или ужасите, които извират от местните индиански легенди и заплашват да погълнат кервана. 
Алма Катсу е интерпретирала идеята за глада на всяко едно ниво в тази история. Глад за храна, за плът, за власт, за човечност и любов, за кръв, за съединение, за мъст, за жестокост, за притежание, за живот. Гладът вие от всяка една страница на тази книга, стърже зловещо с ноктите си в ума на читателя, отваря грозната си паст, изпълва ноздрите със зловонния си дъх, нашепва молби и заплахи в съня на заселниците и превзема съзнанието им. Заедно с това зловещо съзнание у заселниците се заражда и друг глад, подтикван от естествените нужди на човека за любов и принадлежност, глад за единение, за ласка, за подкрепа, за сигуност и утеха. Кой глад ще надделее в крайна сметка?

Неслучайно на корицата на "Глад" ще видите рецензия от Стивън Кинг. Алма Катсу достига до псхологическите дълбини на идеята за страх и глад. А обединени тези две категории създават страховити картини, които дълго ще ви преследват след като загасите нощната лампа.
А аз оставам гладна за следващата книга на Алма Катсу.







Няма коментари:

Публикуване на коментар