Заглавие: "Утопия Авеню"
Автор: Дейвид Мичъл
Издателство: Сиела
Превод: Петя Петкова
Брой страници: 712
Година: 2021
Големият обем на книгите никога не е бил проблем. По-скоро удоволствие. Едно от най-приятните усещания в началото на всяка дебела книга, е обещанието за предстоящите часове прекарани в приятна компания.
Не бях чела нищо от Дейвид Мичъл, макар че всяка една издадена негова книга у нас получи своята заслужена доза медийно внимание. "Облакът атлас", "Хилядите есени на Якоб де Зут", "Часовници от кости", всички негови книги иможе да намерите в отдела на издателсвто Прозорец. Освен "Утопия Авеню", последната му книга у нас излезе с логото на Сиела.
Всяка от книгите му се превръща в хит. Четейки "Утопия Авеню" разбирам защо. Дейвид Мичъл твори мащабно, с размах и грижа към историята, неприсъща на мнозина, осмелили се да напишат книга с подобен обем. Идеята е добра, изпълнението - страхотно.Това е историята на една фиктивна музикална група, която издрапва своя път към голяма сцена. "Утопия Авеню" е сбъдната мечта за всеки от своите членове - Дийн, Гриф, Джаспър и Елф. Всеки от тях встъпва в новосъздадената група нарамил своите проблеми, недостатъци и неуспехи. Но заедно с това всеки от тях е взел много смело решение - да си даде втори шанс или да си даде шанс изобщо. Защото когато ти потънат гемиите и светът се обърне срещу теб, най-лесно е да потънеш в блатото на самосъжалението. Да вдигнеш поглед към слънцето и да си кажеш, че заслужаваш по-добро и да протегнеш ръка към него е вече нещо за което се иска кураж, а може би и малко лудост.
Дийн Мос, басистът на Утопия Авеню, е първият, за когото Дейвид Мичъл вдига завесата. Беден като мишка, на ръба на оцеляването, в деня, в който съдбата му протяга ръка, Дийн е избугил работата, дома и последните си пари. Застанал на кръстопът Дийн трябва да избере - дали да подвие опашка и да се върне в родния си град, където поне ще може да се изхранва или да приеме една крайно неочаква покана от крайно подозрително изглеждащия музикален агент Лъван да участва в най-новия му проект и да спи на дивана му, докато си стъпи на краката. А когато някой в Сохо ти предложи нещо такова, е хубаво да се замислиш, преди да рипнеш от щастие.
Гриф, барабанистът и Джаспър - китаристът са част от донякъде известна, но и вече залязваща група. Несъответвието в таланта и работата между тях двамата и останалата част от групата е твърде голямо. Дотолкова, че човек може да усети как това ги погубва.
Джаспър е особняк, както биха го определили мнозина. В действителност Джаспър просто има проблеми - емоционална дислексия и шизофрения според съвременната медицина. Тази сюжетна линия е много сложна и оплетена, не искам да навлизам там, защото каквито и обяснения да опитам да избълвам, ще бъдат пълен провал. Все пак състоянието на Джаспър и пътят, който изминава са забележителни, от където и да го погледне човек. Джаспър е неспособен да разпознае емоциите у другите хора, не може да направи разлика между ирония, шега и сакразъм. И в същото верме той носи чувствителността на невинна душа, която никога не би наранила умишлено или незаслужено друг човек. Тази противоречивост и лудостта, които носи в ебе си, създават песни, които се изкачват бавно и методично до върха на класациите.
Гриф отначало изглежда като средностатистически младеж, който харесва бира, рок музика и да си подрънква на барабаните. Нищо сложно, нищо засукано, без големи драми в миналото, нормално средно прецакано и все пак добро семейство. Той е от онези момчета, които ще ти покажат среден път и ше се ухилят, но винаги ще ти пазят гърба. Разбира се, Гриф също няма да се размине със своя катарзис. Животът няма любимци. На всеки рано или късно му се налага да се изправи пред своите действия и последиците от тя.
И какво гласи златната фраза: накрая, но не и на последно място, перлата в короната - Елф Холоуей. Елф е талантлив творец, който търси своя път към сцената в един все още много мъжки свят. Зад гърба й е останала една много тежка раздяла и недоверието на собственото й семейство, което определя нейните амбиции към музикалната сцена като вятърничави и несериозни. "Утопия Авеню" е риск. Огромен риск за Елф. Ако пропилее този шанс, ще е късно за всичко останало. Не че каквото и да е друго има значение. И все пак да се изправиш сам, без подкрепа, без да има кой да ти пази гърба под светлините на прожекторите, където може да те посрещнат аплодименти и да те изпратят подсвиквания или обратното, това е нещо, на което малко жени биха се осмелили.
Пътуването на Утопия Авеню към върха не е шеметно, нито невероятно. Техният успех се дължи на много работа, борба и малко късмет. Започват с малки участия, никакво заплащане, провалени концерти и много, много трудности. Но през всичко минават заедно. И това е може би най-могъщото чувство, което поражда тази история. Единственото, подкрепата и вярата един в друг, които споделят членовете на Утопия Авню, е именно това, което им позволява да покажат таланта си пред света и да се превърнат в едно от емблематичните имена за времето си.
Няма коментари:
Публикуване на коментар