"Змей закрилник" - Симона Панова (Ревю)

  Заглавие: "Змей закрилник"

Автор: Симона Панова

Издателство: Сиела

 

Платформа: Storytel

Прочетено от: Христина Ибришимова

Брой страници: 336

Година: 2022

 

"Змей закрилник" е в полезрението ми отдавна, още от появата си. Но имаше един сравнително дълъг период от време, в който не ми се четеше много фентъзи. И все я отлагах. Последните месеци пак се раздвижи жанра в списъка ми за четене и започнах да наваксвам с книгите, които искам да прочета.

Следя профила на Симона Панова в инстаграм. И да си призная, харесах историята за Змея още преди да съм я прочела. Симона ме зарази с ентусиазма, желанието и старанието, което влага във всичко, което прави. Прегледайте страницата й в iнстаграм и сами ще видите, че е вложила душата си в тази история. Не мога да остана безучастна към подобна всеотдайност.

И ето ме застанала сред крепостта "Бабини Видини кули" слизам по витите стълби надолу към недрата й, за да открия змей.
Змей открих. При това не един. Змейове да искаш в тази история. Кой от кой по-чудни и страховити. Открих и самодива. И триглава ламя.
Впрочем самодивата си я представях точно така - обрана и сдържана. Неподатлива на дребните човешки слабости, наситена с мъдростта на изживените години. Зорница е може би първият образ на самодива в литературата, който така да харесвам.

Харесах всеки от героите. Симона Панова е избягала от излишното натрупване на емоционален багаж у героите си, препращайки ги назад към нерелевантни за историята събития, просто за да им придаде тежест. Не. Тя използва сюжетната линия, за да обогати своите персонажи, за да разкрие на читателя тяхната персоналност, техните недостатъци и качества.

Историята е непретенциозна и увлекателна като приказка, без това да е натрапчиво. Колкото и клиширано да ви звучи, връща ме назад в детските ми години, когато обичах да чета приказки и карах майка ми да ми купува и чете всевъзможни нови и нови книги с приказки. По принцип не съм особено сантиментна и определено не съм от онези хора, които копнеят да бъдат отново деца или ще ви говоря колко е важно дори и като възрастни да запазите детското в себе си. Не съм съгласна. Бъдете си възрастни, научете се да поемате отговорност. И се забавлявайте по начин, който ви харесва, за да отпуснете напрежението, което неминуемо се струпа всеки ден.

Та в този ред на мисли избягвам истории, които наблягат на да-запазим-детското-в-себе-си и да-се-върнем-в-детството-си мотиви, защото ...ами защото просто не са ми интересни. Най-често са ми скучни. Но тук за пръв път усетих този полъх към някакво отминало време, към детските си години, без това да ме подразни или отегчи. Особено в междинните глави с наратива на разказвача.

А това, че е избрала не просто да вплете, а да базира цялата си история на мотиви и легенди от българския фолклор, се оказа приятна изненада. Мостът между фолклорното и съвременното също е умело изграден. В началото, когато започнах да я слушам бях малко скептична към преходите между съвременните сцени и тези, които тясно са обвързани с фолклорното ни наследство. Но трябва да призная, че сглобката се е получила много добре. Речевият арсенал на различните герои също е добре подбран и артикулиран в диалозите и с това доставя удоволствието от четенето или както е в моя случай от слушането. Историята пътува напред-назад във времето векове назад и после обратно в наши дни, разкрива малко по малко историята и как всеки от героите е избрал да извърви своя път, да приеме своята съдба или съответно да я промени. Харесва ми и това, че под повърхността на всеки от тях се крие по едно скрито зрънце от персоналността на образа, което Симона Панова не бърза да разкрие. Сякаш умишлено рисува в началото своите герои в черно-бели краски, за да може по-късно да ги нюансира, да добави светлосенки към картината, да я съживи.

В този ред на мисли с удоволствие ще прочета и следващите книги, искам да видя какво се крие под повърхността на спокойното лице на Зорница, какво човърка Йордан отвътре, какво не дава мира на Пламен, накъде ще отведе пътя Владо. Пък и е хубаво така малко като изостанеш. Втората книга вече е факт, а скоро очакваме и третата. Няма да ми се налага да чакам дълго.