"Непокорни небеса" - Ан Сей Лин (Ревю)

 

Заглавие: "Непокорни небеса"

Автор: Ан Сей Лин

Издателство: Artline Studio

Превод: Вихра Манова

Брой страници: 348

Година: 2023

Харесах "Непокорни небеса", но честно казано мислех да не пиша за нея. После осъзнах, че тази книга мина някак под радара на читателите. Най-вероятно защото и други като мен са я харесали, но са решили да не обелят и дума за нея. "Непокорни небеса" и "Дъщерята на Лунната богиня" - и двете излязоха на пазара горе-долу по едно и също време, отчетохме ги, купихме ги (поне аз) и някак се стопиха в мега вълната от цветни порезки, която заля книжарниците. При мен също отлежаха известно време на рафта, но по други причини. Покрай всичките роментъзита, които напълниха книжното пространство, дори още от преди да стане известен жанра като "роментъзи", имах чувството, че всяко фентъзи, към което посегна, е маскиран булеварден роман. Това малко ме дистанцира.

 

Дотолкова, че сега вече излиза втората част на "Дъщерята на Лунната богиня", а аз съвсем бях забравила, че първата кротува у дома. Та в този ред на мисли седнах и прочетох първо "Непокорни небеса", а тези дни започнах и Лунната богиня. И да ви кажа "Непокорни небеса" се оказа много свежа история.

Империя Микошима е свят, разделен на две - един на земята и един в небесата.  Наземните и небесните градове са в постоянен конфликт, а битката между наземниците и сорабито (небесните хора) става все по-ожесточена. Ключова роля в тази борба, както и в кралските интриги, играят Създателите. 

Създателите имат дарба да манипулират и да  вдъхват живот на хартията. Те могат да създават сложни оригамита - от съвсем мънички фигури до огромни конструкции, и да ги накарат да оживеят. Веднъж поели дъх тези хартиени създания се превръщат в шикигами. Казва се, че никой не може да управлява шикигамитата, че рано или късно всяко от тях полудява и тогава се случват трагедии. Къде е истината, е трудно да се каже, защото знанието за създаване на шикигами-ядра е отдавна изгубено. 

Курара, главната героиня в тази история е сирак загубил всичко. Тя мизерства в един от големите градове на Микошима, затривайки дните си в кухнята на двореца. Единствената й подкрепа и опора е Хару -  неин приятел от детските години, единствеият близък, който й е останал. Двамата мечтаят да се измъкнат от тази дупка, един ден да посетят небесните градове, да видят света, да бъдат свободни. На всичкото отгоре Курара умее да манипулира хартията, престъпление, което в наземните градове може да ти коства живота. Но тя е свикнала да крие дарбата си. И макар да няма спомени от миналото си, Хару е до нея. И докато това е така, път напред има. 

До деня, в който едно полудяло шикигами напада града и Курара изгубва всичко в един миг. Абсолютно всичко - изгубва Хару, изгубва единственият човек, на когото има доверие, изгубва "дома" си или поне това, което в момента нарича дом, изгубва вярата си в света, защото всичко, което е знаела до този момент, се оказва една голяма илюзия. Нищо не е такова, каквото е мислела. Едва запазила кожата си и с купища въпроси жужащи в ума си, Курара става част от екипажа на небесен кораб с надеждата да развие дарбата си на Създател и да си върне Хару. 

Давам абсолютна десятка за концепция и светоизграждане на Ан Сей Лин. Без книгата да става излишно дълга, тя е изградила един съвсем пълноценен свят, разгърнала е конфликтите и механизмите, които го задвижват и променят и е вдъхнала живот на основния си фентъзи спусък - шикигамитата, превръщайки ги не просто в пълноценна част от историята, ами в основен мотор. 

Действието се развива динамично и с добро темпо, давайки на читателя достатъчно време, за да навлезе в света на небесните градове, но без от това да страда събитийността в книгата.

Надявам се, Артлайн да издадат и втората книга. Ако сте фен на фентъзи жанра и нямате нищо против липсата на романтика в историята (което аз лично намирам за доста свежо), с радост ви я препоръчвам.