"Змей побратим" - Симона Панова (Ревю)

 

Заглавие: "Змей побратим"

Автор: Симона Панова

Издателство: Сиела

 

Платформа: Storytel

Прочетено от: Христина Ибришимова

Брой страници: 512

Година: 2023

Изобщо не се чувствам комфортно, когато реша да пиша ревю за втора или трета книга от поредица. Много ми е трудно да  намеря баланса - колко и каква информация да споделя, за да не ви разваля удоволствието от четенето. В същото време това ограничава много полето за размисли, в каквито обикновено се превръщат моите текстове. Анотацията можете и сами да я прочетете на гърба на книгата. Това, което мога да ви споделя,  всъщност е, как ми е повлияла на мен като на читател, как ме е накарала да се почувствам, какви мисли е събудила в мен. В крайна сметка освен приятно хоби, време за почивка и бягство от реалността, книгите преди всичко и най-вече са мотор на въображението ни, на идеите и мислите ни. 

Та в този ред на мисли, споделяйки мислите си за последващи части от поредица, винаги изпитвам страх този текст да не се превърне в стилизирана анотация на книгата, каквито има много. Нали знаете как звучат? "И сега какво ще направят главните герои? Ще преодолеят ли този повратен момент или всичко ще отиде по дяволите?"

Въодушевление голямо, смисъл никакъв. Затова и често подхождам малко странично към темата. Обикновено избягвайки главните спойлъри, текстът често залита малко встрани, но да видим къде ще ни отведе този път. 

 

Симона Панова е запазила основния набор от герои от първата книга и е избрала да акцентира върху някои образи, които бяха по-скоро второстепенни герои там. 

Мисля, че няма да бъде грещка, ако кажа, че "Змей побратим" е посветена на Йордан. И се радвам, че е така. Доста смело решение е да вземеш един от негативните си образи и да го разгърнеш, без да бързаш да оправдаваш всичките му постъпки. 

Често срещано е в началото на втората книга авторът да впише добре познатия похват на добрия-лош герой. Сигурно си има някакво литературно понятие, което аз не знам, но в общи линии звучи така: "О, но всъщност вие не знаете цялата истина. Този герой още от началото си беше добър, просто аз така завъртях нещата, че да не се усетите. И сега ще ви изненадам! Ха-хаааа!" 

Ми не, Йордан си беше и продължава да си е гад. Има си там някаква негова схема и си я следва. И хич не му пука, дали е етично, дали е морално, дали е човешко. Пък и той не е човек. Змей е. Такава му е природата. Определено ми харесва какъв антигерой е създала Симона. Тя не му търси оправдания за това какъв е, нито за постъпките му, но пък дава добра мотивация защо прави нещата, които прави. Има съществена разлика между двете и ми харесва, че тя е намерила правилните пропорции. Това е глътка свежест на фона на наложения вече модел. 

 

Хареса ми и това, че героите, които бяха на първа линия в "Змей-закрилник" сега отстъпиха позиции на останалите, за да разгърне Симона Панова и техните образи. Както и постепенното въвеждане на допълнителни герои, които придават на историята триизмерност и дълбочина. x

Симона Панова е умел разказвач. Тя е напълно наясно с историята, която иска да ни разкаже, вероятно на места не й е никак лесно, знаейки какво трябва да се случи. Но стиска зъби и го прави. Харесва ми тази увереност в писането. Харесва ми тази яснота и категоричност, тази отдаденост. 

Втората книга е много хубава, лишена от обичайния за поредиците спад на качеството след ударното начало. Сякаш след първоначалното изригване, авторът се опитва да разтегне идеята си до безкрай, за да напълни поне още две дебели книги. В следсвие, на което всико започва да се развива мудно и да се натоварва с излишен драматизъм. "Змей побратим" се развива с добро темпо и няма нито една излишна сцена. Всяка интеракция, всеки разговор, всяка мисъл си е точно на мястото и придава значение, обяснение или структура на случващото се. Новите герои са важно допълнение към историята, но и те присъстват там по необходимост, а не защото това просто "ще разшири света на историята малко". Те разказват части от историята и обясняват някои от преломните моменти на основните играчи, както в миналото, така и в настоящето. 

Очаквам в третата книга силите да се изравнят. Всички тези връзки, които Симона Панова изгради между отделните персонажи да създадат стабилна мрежа, която да оформи финалния щрих на гоблена. Надявам се, всеки да получи своя завършек, не държа да е щастлив, макар че винаги се радвам на добър край. Но се надявам да е логичен. Да е естествен. Очаквам с нетърпение следващата част да се появи в Сторител.