"Черна светлина" - Галин Никифоров (Ревю)

 

Заглавие: "Черна светлина"

 Автор: Галин Никифоров

Издателство: Сиела

 

Брой страници: 296

Година: 2022

 

 Тази книга ме кара да се замисля за Маргарет Атууд и нейната "Ясновидка". Не, нямат нищо общо помежду си. Далеч съм от тази мисъл. Но също като при "Ясновидката" на Атууд, вярвам, че за да видите всички слоеве на картината, която авторът рисува, трябва вече да познавате в известна степен перото му. Сама по себе си тази история е напълно тривиална. В нея липсва свръхестественият нюанс на "Лисицата", както и онзи туист от "Тяло под роклята", няма го сюрреализмът на "Къщата на клоуните" - това е една съвсем обикновена история за един баща, който е загубил сина си в автомобилна катастрофа и който продължава да се бори с демоните си след това. Ако това е първата ви среща с творчеството на Галин Никифоров, тя може би ще ви се стори доста грубовата и съвсем обикновена, вероятно някои от детайлите и героите вътре дори ще ви се видят малко излишни или изкуствено насадени вътре. Но ако познавате донякъде вече специфичния стил на Никифоров, ще усетите, че всеки един детайл вътре е добре обмислен и внимателно създаден и вграден в историята. 

Ще откриете, че това е много повече от история за прошката, изкуплението, отмъщението и втория шанс. Споделям всичко това, защото си давам сметка, че ако това беше моята първа среща с този автор, вероятно нямаше да остана особено впечатлена. Да, историята е съвсем прилична и хубава, увлекателно написана, но това е всичко. Същото усещане имах и с "Ясновидката". Но познавайки по-мрачните кътчета на неговото въпображение, пред мен се разгръщат редица други нюанси, които имат смисъл, които наистина имат своето място в тази история. Ще ви кажа само не ви препоръчвам тази книга за първа среща с автора - изберете си нещо друго. 

И сега ще се опитам да внеса малко контекст на всичко това.

Антон Теллалов загубва сина си в автомобилна катастрофа причинена от бясно каращ автомобил, който минава на червено и убива най-скъпото нещо в живота му. Автомобилът, разбира се, се оказва скъп, а човекът зад волана недосегаем богаташ, който с няколко бързи съдебни рокади бива оневинен. История, която особено на нас в България ни е до болка позната. Не казвам, че това не е съвсем реален сценарий където и да било по света, но у нас за жалост е особено болна тема.

Тази катастрофа преобръща живота на Антон Теллалов по начин, който и сами можете да си представите. Бракът му се разпада, някога уважаван журналист, сега работи като охрана в стриптийз клуб и в общи линии живее ден за ден, стараейки се да не оставя следа никъде в ничий живот. Завръзката започва, когато Тони вижда своя немезис да се появява в стриптийз клуба, в който работи. Оттам следват серия от внимателно планирани действия, които би трябвало да донесат на главния герой, ако не покой, то поне възмездие. Справедливост.

Събитията се развиват и случват бързо и динамично. Избухват редица конфликти, някои от които имат просто за цел да подсилят образа на Теллалов, други са ключови за развръзката, трети имат за цел да създадат напрежение и адреналин в повествованието, а четвърти просто да предложат допълнителна гледна точка към събитията. 

За мен лично най-силно влияние имаха конфликтите породени в отношенията между Антон и съпругата му след смъртта на сина им. Не мога да ви споделя повече без да спойлна важни детайли, но мога да ви кажа, че в центъра на всеки контрапункт Галин Никифоров предоставя на читателя различни гледни точки - еднакво смислени и правдиви, които те карат да осмислиш и приемеш избора на всеки един от героите, дори и този избор да не е този, който ти самия би направил. Не знам за вас, но при мен мотивацията в художествената литература е много важна. Ако едно действие не е добре мотивирано, осмислено от историята, в крайният продукт остават големи пробойни, които не мога да простя на писателя.

 

В тази, както и в останалите книги на Галин Никифоров впрочем, голямо значение има на какъв етап от живота си се намира читателя. Вярвам, че въздействието и емоционалната ангажираност към историята биха били много по-силни за читателите, които са и родители. Каквото и да правим тези неща достигат до нас, колкото и да бягаме от тях, те ни настигат. Аз не бих могла да се абстрахирам и да не съпреживея някои от житейските ситуации в "Черна светлина". Така че вярвам, че за тази книга ще има доста полюсни мнения. Но аз определено бих ви препоръчала и тази негова книга, не въпреки, а точно заради това.