понеделник, 4 май 2015 г.

Специалитетите на Джо в "Къпиново вино" от Джоан Харис

Featured image
 "Къпиново вино" е още един роман, който отпраща читателя на Джоан Харис в Ланскене с познатите ни герои - Жозефин, Каро, Клермон, Жана Дру... но също така и някои непознати досега образи - Мари д'Апи с непоколебимия си характер и силата и вътрешната енергия и устойчивост на човек преживял не една и две бури, които са се опитали да го изскубят от земята, на която се опитва да отгледа семената на живота си. Или малката Роза с босите си крака, ярки, игриви и разпилени по слънцето коси, весел нрав и завидна самостоятелност. Възстарата Мирей, която толкова обича единственто си дете, че отказва да признае лудостта му. А защо не й Джо, който макар за кратко се превръща в истински жител на Ланскене, също като Виан Роше, довян от вятъра, носещ след себе си аромат на билки, вкус на отвари и домашна магия.
 Неговите необичайни "Специалитети" подрънкват неизменно в избата на главния герой Джей Макинтош, писател в задънена улица, и сякаш самоинициативно повеждат живота му в почти нереално идиличния свят на малкото село.
Всичко започва с отварянето на една бутилка от Специалитетите на Джо - стипчива, горчива, натрапчива, дори неприятна, от онези, които карат лицето ти се да се свива в своебразна гримаса и въпреки това носталгична на вкус. И пъзелът започва бавно да се подрежда – закостенелият живот, спонтанната покупна на къщата-мечта на Джо, промяната в поведението, в светогледа, нетърпението, пътуването, сблъсъка с местните привички, с характерите.
Джей търси вдъхновение за книгата си или може би вдъхновение за живота си. Изморен от безпътни новели и разкази, изморен от също толкова безпътни връзки и отношения с хора. Затворен в порочния кръг от писатели, студенти, издатели и преса, неспособен да се измъкне от течението, което го повлякло в тинята си, закотвило го е и е на път да го превърне в част от реката.
Намира вдъхновението си в Ланскене.
Обичам това място. Не просто заради топлите чувства, които питая към шоколадовата поредица на авторката, а заради самата атмосфера на селото. Малкият затворен свят на тези хора е прекрасна метафора на обществото с неговите порядки, клюки, радости, битки и драми.
Ланскене е причината да взема тази книга от библиотеката, както и първите няколко абзаца, които прочетох на крак до рафтовете с книги.
 Не бих я нарекла шедьовър, нито смея да излъжа себе си, че се нарежда заедно с историята на Виан Роше, макар темата да е толкова близка - почти идентична. Но харесах искрено някои неща в книгата и едно от тях е перспективата на разказвача. Тъмната прашна изба, от която бутилките наблюдават историята на Джей, както и тяхната собствена вплетена в неговата, изпълнявайки бавно и преднамерено предназначението си в нея.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

"Принцеса на пепелта" се възражда

Доста се чудих, дали да пиша ревю за "Принцеса на пепелта". Все още не съм сигурна, че тези думи ще излязат от черновата. Но ако н...