сряда, 27 май 2015 г.

Ватанен и дивият заек в бягство към свободата

Ватанен и щръкналите уши на заека ме накараха да се усмихна не еднократно в рамките на последните два дни. Започнах да ставам фен на скандинавската литература.
Винаги съм смятала, че почеркът на писане е едно от най-индивидуалните неща на този свят. Но сега започвам да се замислям, доколко точно почеркът на един автор се влияе от географската ширина, която обитава. Случи се така, почти последователно да прочета няколко книги от Featured imageскандинавски писатели (Юнас Юнасон все още не е един от тях, но предстои да стане) и просто не мога да пренебрегна приликата. Разбира се, всеки разказва историята си по своему, но не мога да подмина нещата, които в единият ми напомнят за другия и обратното.
 Историята на Ватанен и дивия заек е изключително лека и приятна за четене, без да е лишена от замисъл и послание. Ватанен е журналист, за когото на пръв поглед бихме казали, че се справя добре с живота. Когато изведнъж буквално в рамките на две страници авторът го среща с дивия заек и го изтръгва от това му поприще - разделя го с жена му, за която бегло се споменава, че е човек, от когото дори диктаторите биха се притеснили (в последствие за няколко кратки мига успяваме дори сами да се уверим в нейните всемогъщи сили). Ватанен захвърля всичко - брака си, работата си, лодката си, която продава ей така лесно като щракване с пръсти в слънчев ден.
 Featured imageПоредица от приключения очакват Ватанен и заека и те не се колебаят да се хвърлят в тях не толкова защото им се приключенства, колкото защото нещата просто се случват покрай тях и с тях и те нямат нищо против това, защото то е част от живота и следователно съвсем естествено да се случи. А Арто Паасилина не се свени много с приключенията, които поднася на Ватанен и заека - жертвоприношения, наводнения и пожари, интриги с тайните служби, съветски затвори и великият лов на мечката. Едно ловуване, което дращи Ватанен като фикс идея, борба между човек и природа, сблъсък на бягство и преследване, което трогва самият Ватанен и изважда у  него човешкото на показ.
 Мисля, че определението "книга за бягство към свободата" е много точно. Така се чувствам и докато я чета. Почеркът на Арто е заразителен. Кратките съобщителни изречения, с които само леко маркира емоциите на своите герои, оставят по-дълготрайна следа в историята, отколкото съм очаквала. Но това което истински харесвам е, че заекът е не просто фигура, която да отразява емоционалния декор на повествованието. Напротив, той е пълноправен герой в този разказ, дори бих казала централен, имайки предвид неприятностите, в който се забърка Ватанен в името на заека.
 Свежа и раздвижена като чифт заешки учи, тази книга човърка по-дълбоко, отколкото ще прочетете на задната корица или в цитатите на медиите.

Няма коментари:

Публикуване на коментар