сряда, 27 май 2015 г.

Българ: Книга-игра

Минаха много години откакто за последен път държах в ръцете си книга-игра. Тъй като съм момиченце и не бях много върл фен на книгите като малка, рядко някой се сещаше да ми подари книга-игра, защото били много момчешки, имало насилие в тях и не знам още какви измишльотини. Всъщност факт е, че ми подариха само една - за 12-те изпитания на Херкулес. Факт е, че това се превърна в една от най-раздрапаните книги у Featured imageдома, поради многократното разгръщане. Играех на нея, докато кажи-речи не научих какъв текст съответства на всеки номер.
Не ми купиха втора книга-игра. А и аз не си поисках.
Или казано с други думи, не съм профи в областта, но все пак решох да споделя с вас незначителния си опит.
Снощи отново разгърнах страниците на една такава - новото издание на Сиела - Българ.
Признавам, че не съм гледала сериите, което в даден момент, очевидно се оказа от значение по време на играта.
Приятно и интересно приключение. Стройна структура в грубо казано три части. Първата обхваща подготовката за играта - събиране на екипаж и екипировка, проучване на картата, допълване на необходимата за започването на приключението информация. Във втората част започва Featured imageсъщинското приключение. Това е онзи момент, в който обикновено стартират филмите - събирането и разчитането на картата на съкровището. За да се впуснете накрая в последната част от надпреварата, а именно самото съкровище.
Въпреки, че обикновено съм доста добра с ориентацията по карта, явно това не се отнася и до сглобяването на картата. Там понесох известни затруднения, но все пак мина благополучно.
Не мога да определя, дали изиграх книгата с такъв ентусиазъм поради факта, че не съм хващала такова четиво от години или защото наистина беше добре направена. Може би от двете по-малко.
Равносметката е положителна. Изиграва се на един дъх, приятна е и оставя едно наситено носталгично чувство. Определено има интересна идея и изпълнение, както и добра структура.
Няколко приятно прекарани часа от живота ви.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

"Принцеса на пепелта" се възражда

Доста се чудих, дали да пиша ревю за "Принцеса на пепелта". Все още не съм сигурна, че тези думи ще излязат от черновата. Но ако н...