вторник, 26 май 2015 г.

Втори шанс за жените на Буковски

Както обещах. Втори шанс за Буковски. Трудно се подминават въодушевените слова на мнозина по повод таланта на тази противоречива личност. Така че все пак се реших. Махнах с ръка на предишната ни среща и се отдадох със завиден ентусиазъм на новата, както се случва с всяка нова книга, която започна. Опитът ме е научил, че не е толкова невъзможно да попадна на посредствена и впечатляваща литература от един и същи автор. И не защото на моменти е гении, а в други кръгъл идиот. Въпрос на настройка, време, години, история, настроение и много други неща.
Не такъв е случаят с Буковски.
Не знам дали е просто следствие на някаква мода или желание да се покажем реалисти-ценители. И в двата случая продължавам да гледам на Буковски като на посредствен писател. Не виждам нищо величествено в това, че нарича някои от нещата с истинските им имена, а не със завоалирани фрази, след като целостта на текста не може да мFeatured imageе впечатли, нито разтърси. Не успява дори да ме докосне.
По-различна като стил на писане от Factotum и все пак книгата се върти около подобна тематика. Продължавам да не разбирам култа към него. Това, че не се свени да използва една-две нецензурни думи, за да покаже грозотата и непостоянството на човешките отношения, липсата на морални ограничители и стойностни ценности, които да претеглят правилното от грешното... нищо от това не успява да ме убеди в така възвишения талант на писателя.
Струва ми се някак излишно прехвален и безсмислено подхвърлян от медии и критици. Не знам защо но в главата ми изплува една аналогия с Иво Сиромахов, макар да не съм прочела и една негова книга. Нямам и такова намерение.
Буковски официално отпада от книжните ми списъци. Може би след време мога да дам шанс на поезията му.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

"Принцеса на пепелта" се възражда

Доста се чудих, дали да пиша ревю за "Принцеса на пепелта". Все още не съм сигурна, че тези думи ще излязат от черновата. Но ако н...