
Знам, че отдавна трябваше да съм прочела "Хрониките на Амбър", след като открих и обикнах фентъзи жанра. Но ето, че все още не съм. Всъщност започнах да се заглеждам по Зелазни, когато излезе "Донеси ми главата на принца. Ако с Фауст не успееш. Просто шеметен фарс" на Зелазни и Шекли. И пак изчаквам. Докато преди няколко месеца Сиела не преиздадоха "Размяната". А аз точно това и чаках. Двеста странички, с които да опитам от неговите думи.

След Катаклизмът светът е разделен на две. Едната част развива своя технологичен прогрес и смята магията за измислена приказка, а другата се управлява от силни традиции, магия, страх и ненавист към каквито и да било иновации и технологии, та дори и най-простички изобретения, които биха улеснили битовия делник на хората.
Историята започва с Дет Морсон, който е силна фигура в света на магията. Той е изправен пред предизвикателството на последната си битка. Битка, която губи. Ала магьосникът, който го побеждава, не намира сили да убие невръстното му дете. Затова прави размяна. Синът на Дет отива в света на технологиите и израства като Пол - гений на китарата и крайно незаинтересуван от технологичния подем на своя свят. Пол заема мястото в люлката на Марк, когото магьосникът поверява в ръцете на едно семейство от света на магията, което не може да има свои деца и с радост приема малкото вързопче в обятията си.

Ала тук сред тези страници има много повече под повърхността на фентъзи декора. Това е една книга за прошката и огорчението, за преките следствия от тях. Тя е за промените и неспособността ни да се справим с тях, за изтръгването от корените, за хаоса на емоциите, с които често не можем да се справим. За прогреса и еснафщината. За грубото отхвърляне, отмъщението и самотата. За помощта, обичта и подкрепата. В нея няма зло и добро, а просто чисти човешки емоции, разбъркани и оплетени в един фантастичен свят изграден от магия, дракони, небостъргачи и технологии.
Няма коментари:
Публикуване на коментар