неделя, 22 юли 2018 г.

BOPS на две годинки

Обичам да се глезя с BOPS всеки месец. Знам, че не всички артикули вътре ще ми влязат в употреба, знам, че книгата може и да не е моята, но нищо не може да замени или дори наподоби адски приятното чувство да очакваш изненада. То е като да претърсваш цялата къща преди Коледа, за да си откриеш подаръка. 

Майка ми, която е в пъти по-практичен човек от мен, стана свидетел на сюблимния и личен момент на разопакованието на миналия BOPS, който беше с тема "С вкус на лято". Разбира се, не посмя да каже нищо, защото просто не й даде сърце да помрачи искрената ми радост. Но да знаете само как укорително ме изгледа. Безценно. :)

Последните месеци са такава въртележка, че не помня вече откога не съм си разопаковала BOPS-a навреме. Но това не намаля ентусиазма ми, нито помрачава момента. 

Първата изненада е една много сладка ръчно изработена табела с надпис "Live, Love, Read", която е идеална да си я закачите на вратата на стаята или да си сложите някъде в личното ви пространство за четене. Знаете ли, всеки път, когато открия подобен артикул за кратко ми се приисква да съм отново ученичка, да имам собствена стая и да си я модерирам по начин, който да изразява всичките ми странности и мании. Това ми напомня и че не съм точно в таргет групата на BOPS-a. Но и ми напомня, че животът все още не ме е погълнал и смлял напълно, че все още пазя нещо детско, което да споделя с дъщеря си, че все още не съм се сляла напълно с пейзажа. 


Ако трябва да направя класация на любимите или на най-желаните артикули в книжката кутия следващите две неща, ще я оглавят. 
На първо място това са книгоразделителите по ред причини, които несъмнено ви е писнало вече да четете, затова няма да ги назовавам отново.



 На второ място са калъфките за възглавниците. Жестоки са. Толкова е яко да се навреш в леглото с книга и на възглавницата ти да пише "Още десет страници и си лягам". 



 Бижутата не са моята сила, дори и когато са арт. Макар че те определено имат по-голям шанс да се класират от останалите. Истината е, че малкото свободно време, което обикновено ми остава, прекарвам в четене или сън. Когато излизам винаги е на бързо, винаги е под пара, винаги е в последният момент, защото преди това трябва да се свършат хиляда и едно неща. Така че контенето с годините остана толкова назад, че вече не го чувствам свое. Но определено ще намеря къде да го пласирам това сладко бижу. 



И да си дойдем накрая на думата - двойна кутия, две книги. Едната е попадение от собствения ми списък с книги - "Елайза и нейните чудовища". 




Другата упорито я подминавам откакто видях, че ще излиза. И сега от кумова срама реших да зачета анотацията поне, че като ви кажа, че не е моята, поне да се аргументирам. И май се оказа, че може и да е моята. Криминалните романи отдавна не са ми в обхвата. Но мотивът със социалния експеримент е game changer. 
За поределен път благодаря на Алекс и Райс, задето ме изненадват с нещо, което иначе бих подминала. 




Очакването тяхната кратка едномесечна ваканция да свърши и BOPS механизмът да се задвижи отново ще е малко самотно и тягостно, но очаквам септемврийското включване с ученическо нетърпение.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

"Ние срещу всички", Бьорнстад срещу целия свят.

Нали знаете как има едни книги, за които има правилен момент. Като един понякога твърде рационален и практичен човек все още не мога да д...