неделя, 22 юли 2018 г.

"Двор от скреж и звездна светлина"

Това е една от малкото книги, да не кажа май единствената, за която бих ви препоръчала да прочетете някой и друг спойлър преди да я започнете. Големи изненади няма, не и ако сте фенове на поредицата. А правилната нагласа за нея е много важна. Поне за мен беше важна. Днес прочетох доста негативни коментари на разочаровани читатели, но мисля, че повечето се дължат на грешна нагласа, също като мен.

Чаках с огромно нетърпение "Двор от скреж и звездна светлина", както очаквам всяка книга на Сара Дж. Маас. Това са любимите ми книги за почивка между сериите с тежки и сериозни четива. И сега съм в една такава почивка, която започна с "Легендата" на Гарбър и "Размяната" на Зелазни, мина през Сара Дж. Маас и тъй като все още не се чувствам готова да изляза от тази фаза сега продължавам с "Момичето и Кулата", но за нея повече като я приключа.

Поредицата за Дворовете на елфите е една от любимите ми поредици. Сара Дж. Маас успява да натрупа напрежение и да създаде лабиринт от възели, които грандиозно се разплитат в края на историята. Поредицата започна малко мудно с "Двор от рози и бодли". Мудно не е точната дума, не й липсваше динамика, действия и събития, но беше някак безлична. Особено Фейра. През цялото време ми идеше да откъсна главата на тази малка самосъжаляваща се лигла. За щастие гневът ми се поуталожи, когато в "Двор от ярост и мъгла" стана ясно, че това е целенасочен ход от страна на авторката, за да покаже градацията в персонажа на младата елфка. И се получи, Фейра си стъпи на краката и откри своя другар. По тази сюжетна линия се забавлявах ужасно много. А семейството на Рис е може би нещото, заради което действително обичам тази поредица. Касиан, Аз, Мор и Амрен най-добрата четворка персонажи събрани на едно място в дискусия. И докато първите две книги бяха по-лежерни "Двор от крила и разруха" бе безапелационната кулминация в тази история. Назряващата война се заформяше все по-мащабна, страница след страница, а краят беше наистина впечатляващ за книга от този жанр. Сара Дж. Маас умее да балансира между ужасите, с които засипва своите герои и спокойните, изпълнени с хармония и обич моменти, които им подарява.

За мен "Двор от скреж и звездна светлина" не е четвъртата книга от поредицата, а по-скоро новела към историята. Не броят на страниците ме притеснява, макар че на фона на предишните книги, тази е значително по-кратка. Тази история е като плавен преход от основната трилогия и както ми се струва следващите книги, чието действие пак ще се развива в този свят, ала ще се завърти около Касиан и Неста.

"Двор от скреж и звездна светлина" е глътка въздух между историята на Рис и Фейра и следващите книги, които Сара Дж. Маас е планирала. Тя е спокойна, лежерна и обяснителна. Като дълъг епилог, който поставя основата за следващите й идеи.
Войната е свършила. Фейра, Рис и всичките им съюзници са победили. Ала така дългоочаквания мир не е толкова блажен, колкото са се надявали. Да спечелиш войната е по-лесно, отколкото да създадеш нов и стабилен свят след това от руйните, оставени от собствените ти битки. Белезите и раните не заздравяват току така. А времето отново притиска Рис и Фейра. Работата е ужасно много, а динамиката на събитията толкова интензивна, че ги прави трудни за смилане и осъзнаване. Загубите след войната са ужасяващи, а отговорността смазваща. Вината се прокрадва във всеки един от тях и да продължат напред се оказва много по-трудно от очакваното. Кошмарите спохождат сънищата им и твърде много неизказани неща висят помежду им.

В тази книга Сара Дж. Маас заглажда донякъде ръбовете и гънките в емоционалния хаос на своите герои, помага им да сложат в ред мислите и чувствата си - някои по-успешно от други. Подарява на Фейра и Рис така очаквания от всички край и превръща разрива между Неста и Касиан в грандиозна пропаст. Очертава линиите на пътя, който ги очаква да извървят заедно и всеки сам за себе си.

Малко съм разочарована и недоволна, но не мога да обвиня никого за тези чувства. Те се дължат на моите собствени очаквания и липсата ми на заинтересованост. Убедена съм, че ако си бях направила труда да прочета какво се случва с поредицата, щях да стигна до тази информация. Но аз съвсем наивно очаквах да се разгърне нова глава от света на Дворовете. Сега с оглед и на скорошната поява на рожбата на Сара Дж. Маас, начинът по който се развиха събитията ми се струва съвсем логичен. Дори бих казала, че е предизвикателство да се справи с толкова амбициозни планове. Да се забравяме все пак, че скоро излиза и последната книга за Селена. Така че не е толкова чудно, че се е концентрирала около събията в личния си живот и големия финал на едната си поредица и е предпочела да действа хитро и дипломатично с Дворовете.

Въпреки всичко с радост мога да ви споделя, че качеството на писане не е спаднало. Въпреки описателния си характер, ви гарантирам, че чувството й за хумор е в пълна сила. Смяла съм се с глас на повечето от дискусиите в семейството на Фейра. Празненството по случай зимното слънцестоене беше истински разкош, изпълнен с провокативни разговори и много шеги. Мор, Касиан, Аз и Амрен са във вихъра си във всяко едно отношение. Неудържими, забавни и пъстри, техните образи са толкова колоритни, че както обикновено ми е по-интересно да чета пасажите, в които всички заедно са се събрали във всекидневната на градската къща, отколкото отделните нишки на любовните истории.

Ако харесвате творчеството на Сара Дж. Маас и подходите към тази книга с подходяща нагласа, няма начин да не ви хареса.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Агата и Софи се завръщат в "Училището за добро и зло" и заварват един "Свят без принцове"

Затворих последната страница на "Свят без принцове" късно снощи, защото просто не можах да се спра, докато не я дочетох. И добре, ...