неделя, 22 юли 2018 г.

Зимата продължава в "Момичето и кулата"

"Момичето и кулата" е така очакваното продължение на "Мечокът и славеят" и най-накрая е ръцете ми - изящна, с твърди корици, дебели страници и прекрасна корица. Orange books се превръща сигурно в едно от любимите ми издателства. Имам още няколко бижута наредени по рафтовете, които чакат своя ред. Но тази специално я чаках с огромно нетърпение още от мига, в който в един пост загатнаха нейното скорошно излизане на пазара. Ходих и няколко пъти до локалния Orange, за да досаждам с въпроси, кога ще я видя подредена на масата. 
Историята продължава там, откъде Катрин Арден  я остави миналия път. Вася и демонът Мраз заключиха отново Мечокът, ала събитията излязоха толкова много извън контрол, че за Вася вече бе невъзможно да се върне и да остане у дома. 

Вася е вироглава, свободолюбива и изпълнена с енергия и живот, който просто не може да бъде заробен в домакинска работа и отглеждане на деца. За нея не остава друго освен да яхне Соловей и да тръгне по широкия свят. И разбира се, още преди земята да се е успокоила от прясно случилите се събития, Василиса се изтипосва пред прага на Морозко - премръзнала, смъртно уморена и със сетен дъх на уста. Това непокорно момиче, което не слуша никого, най-малко здравия разум, отново поставя царят на зимата пред избор, който не би трябвало дори да съществува. Ала както изгледа изборът е направен отдавна. Морозко отново спасява Вася. И това далеч няма да е последният път, в който ще й се притече на помощ. 

Отпочинала, нахранена, облечена в момчешки дрехи и обурудвана с абсолючтно всичко необходимо за път, Вася  отново оставя своя мрачен приятел вкиснат и копнеещ по нещо, което не би трябвало дори да разбира. И разбира се, й трябват точно няколко часа преди да забърка първата каша. Още няколко дни преди да се окаже по средата на втората. И след съвсем още кратко време Вася вече е толкова затънала в лъжи и преструвки, че измъкване няма. Младото момиче среща по пътя си Великия княз Димитрий и своя брат Саша, когото не е виждала години наред и когото по силата на братската обич въвлича точно за две секунди в своите машинации. Представяйки се за по-малкия брат на Саша, Вася се присъединява към групата на Великия княз и след поредица от напрегнати ситуации, които включват много смелост, безразсъдство и няколко битки, се отправя заедно с тях към Москва. 

Там нещата стават още по-заплетени и безболезненият изход от ситуацията вече се превръща в мираж. Своенравният характер на Вася я забърква в нова поредица от предизвикателства, които тя посреща с високо вдигната глава, усмивка на лицето и безразсъдна смелост.  Доверието на Великия княз в по-малкия брат на Саша расте с всеки изминал ден и това прави измамата на младото момиче още по-опасна.

 За мое огромно удоволствие демонът Мраз заема доста по-внушително  количество страници във втората книга. А сцените между него и Вася са безценни. Катрин Арден изгражда гъвкаво и здраво като паяжина крехката връзка между него и Вася, манипулирайки умело техните отношения на границата между копнежа и дистанцията. 

Има две изключително привлекателни неща в тази поредица. Първото е зимата. Тази безпощадна, сурова, бяла, омагьосваща зима, която черпи своята сила от руската митология и фолклор  и превръща историята в нещо наистина вълшебно и феерично. Това е зима, толкова опасна и непредвидима, толкова нежна, чиста и красива, че ме кара да копнея да бъда част от този свят поне за малко.

Второто е живецът на Вася. Тази жажда за свобода и за живот, които притежава, ме карат да мечтая, да искам повече, да разгръщам самата аз крилете си в сивия делник. Тя е като вдъхната мечта, съживена и ярка. Въпреки че на моменти ми се иска да й шлевна два шамара, защото забърква всичките си каши с ясното съзнание, че е смотана и не може да се оправи сама, после моли Мраз за помощ и накрая вирва нос и му обяснява как нямала нужда от помощ. Въпреки всичко това, истина е че именно тази нейна черта ме кара да летя с вятъра. Напомня ми, че не можеш винаги да играеш на сигурно и че ако искаш да имаш хора около себе си, на които да разчиташ, трябва да им позволиш да се грижат за теб. 



Няма коментари:

Публикуване на коментар

Агата и Софи се завръщат в "Училището за добро и зло" и заварват един "Свят без принцове"

Затворих последната страница на "Свят без принцове" късно снощи, защото просто не можах да се спра, докато не я дочетох. И добре, ...