"Човек не си дава сметка за пустотата, в която е пропилявал времето си, докато не заживее истински. Понякога животът - не прахосаните дни - се свежда само до един миг, един ден, седмица или месец. Човек разбира, че е жив, защото го боли, защото изведнъж всичко добива значение и когато този кратък момент свърши, остатъкът от съществуването му се превръща в спомен, към който напразно се опитва да се върне до сетния си дъх."
― Карлос Руис Сафон, Лабиринтът на духовете
Няма коментари:
Публикуване на коментар