петък, 28 септември 2018 г.

"Елайза и нейните чудовища"

Ето така се пише young adult. Право в десетката за Франческа Запия.
Започнах "Елайза и нейните чудовища" вчера следобяд (неделя) и след първите петдесет страници се наложи да я оставя, защото малката се събуди и ангажира цялото внимание за себе си. Но още тогава знаех, че няма да си легна преди да я дочета. И така в два през нощта моя милост прелисти и последната страница от тази прекрасна книжка.

"Елайза и нейните чудовища" дойде при мен отново благодарение на BOPS. Така че, мило семейство, благодаря ви за този страхотен избор. Ако трябва да съм честна последните години не си купувам Young adult като изключим Сара Дж. Маас и Касандра Клеър. И мисля, че основният ми снабдител в жанра са именно те. И за щастие! Защото иначе колко неща бих изпуснала.

Имах добро усещане за тази книга и тя го преизпълни.
Елайза Мърк е ученичка последна година в гимназията. Тя е свита, мълчалива, невидима и също така интроверт. Елайза Мърк е невидима, защото така предпочита.Това е въпрос на избор, направен на база горчив опит в миналото. И тъй като все пак е човешко същество с естествени социални потребности, Елайза живее втори живот онлайн. Там тя е ЛейдиСъзвездие - създател на един от най-известните комикси - "Чудовищно море". Комиксът на Елайза се чете от милиони хора. Милиони хора сядат всяка вечер пред компютъра, за да говорят за любимия си комикс във форумите не Masterminds, а всеки петък очакват с нетърпение, защото тогава излизат новите страници от комикса. "Чудовищно море" е толкова голямо и известно, че под неговия слоган други творци пишат своите фен фикшъни, рисуват арт и създават бранд. Не знам, дали можете да си представите ситуацията и да влезете в обувките на Елайза. Аз се опитах и мисля, че изпитах една малка частица от цялото това напрежение и отговорност, от този сблъсък на двете половини на нейния живот. И беше смазващо.

Лесно е да се затвориш в себе си, да потърсиш убежище в своето изкуство, да потърсиш сигурност в анонимната известност. Да имаш приятели, които никога не си виждал. Да можеш да им кажеш всичко. Човек се сприятелява много по-лесно онлайн. Виртуалното общуване ни дава възможност да обмислим отговорите си, помага ни да бъдем остроумни, дава ни смелост. Елайза никога не би посмяла да застане с творбата си пред своите съученици. Но анонимността на интернет й позволява да покаже една своя страна, която в противен случай би останала затворена завинаги. лесно е да загърбиш неуспехите си в интернет. Затваряш страницата и приключваш темата. Никой не те познава, никой няма да те сочи с пръст утре в училище. Никой няма да ти напомня за провала. Изтриваш акаунта. Правиш нов. И просто така с два клика получаваш втори шанс. Лесно е да се привържеш към този свят. Лесно е да живееш онлайн.

Четейки тези редове си давам сметка за много неща. Спомням си моите тийнейджърски години и моят собствен онлайн живот - приятелите, контакта с непознати, на които можеш да кажеш всичко, чувството на сигурност. Спомням си, че тогава аз също като Елайза се ядосвах на родителите си, вярвайки че те не уважават моето лично пространство, моите решения, че не ги разбират и не ги приемат. Сега от разстоянието на годините мога да погледна ситуацията и от друг ъгъл. Този на родител. Сега вече мога наистина да оценя реакцията на майка ми, която нито веднъж не ми забрани да сядам на компютъра. Която някак успя да стисне зъби и да ми има доверие до края, макар и понякога да не й издържаха нервите и да избухваше по темата. Чудя се, дали аз ще имам това търпение.Съчувствам на Елайза, разбирам трудностите през които е принудена да минава всеки ден, но кратките сблъсъци с майка й, бяха единствените моменти, в които разбирането ми се изчерпваше и ми идваше да я накажа в стаята й вовеки!

Борбата на Елайза е многопластова. Възхитена съм от Франческа Запия и вниманието, което е вложила в изграждането на тази история. Беше хубаво да бъда част от нея, да бъда до Елайза през всички фази на промяната. Първите трепети около Уолъс, излизането от черупката, първото събиране с хора, различни от семейството й, отдалечаването от семейството, от онлайн приятелите и живота и ужаса през който минава, когато самоличността й е разкрита.

Франческа Запия заформя тази история с професионализма на психолог.  И няма начин да не ви докосне, защото ще си спомните, че и вие сте били там на тази пътека. Че и вие сте оставали неразбрани, животът вие бил катастрофа и сте били готови да се пръснете под натиска на напрежението. Ще си спомните, че е много трудно човек да бъде обективен в тази възраст и е много лесно да си навие нещо на пръста, което от заблуда да се превърне в наистина голям проблем.И ще си спомните, че колкото и глупаво да ви изглежда сега, тогава нещата ви се струваха истински сериозни. И наистина бяха такива. 


Ситуацията, пред която се изправя Елайза, е още по-трудна за осмисляне. Тя е силен интроверт, който с всеки изминал ден навлиза все по-дълбоко в тази крайност. Представяте ли си какъв стрес и ужас е, изведнъж да се превърнеш в знаменитост. Лицето ти да бъде разпознаваемо навсякъде. Шкафчето ти да бъде залято от бележки. Целият свят да заговори за теб, да иска да се докосне до теб, да излее емоциите си върху теб. Макар и в по-голямата си част положително, това внимание е твърде много, за да бъде понесено спокойно от един толкова затворен в себе си човек. И това е само едната страна на проблема. Другата е комиксът. "Чудовищно море" е нещо, в което Елайза е вложила цялата си душа. И с увеличаването броя на почитателите й, отговорността към тях също расте става чудовищна. И в този момент се стоварва върху нея с всичка сила. 
Франческа Запия гради пълнокръвни образи. Дали заради нещо случило се в миналото им, дали заради поредица от обстоятелства довели до настоящето положение, всеки от тях е счупен по малко или много. Каквито са и повечето тийнейджъри, защото това е време на борба и изграждане. Време на съзряване и промяна. Време, в което човек трябва да заяви своята позиция пред света и трябва да го направи сам. 
Подкрепата, която Елайза получава е безценна, но тя е и остава единственият човек, който може да хване спасителното въже и да се издърпа по него, за да бъде отново пълноценна. 

Харесвам тази книга, защото тя носи много послания със себе си. Харесвам я, защото се доближава силно до реалността, без да създава илюзии в участниците си. Защото не маскира емоциите им, макар и да са трудни за смилане, макар и да водят до пропаст. Защото не дава фалшиви надежди, а посочва пътя нагоре.  Защото говори за нещата в прав текст, без заобикалки, без да премълчава нищо. И въпреки всичкия този реализъм, това не я прави трудна, тежка и мъчна. Напротив, от нея струи обич, младост и подкрепа. 





Няма коментари:

Публикуване на коментар

Моят списък за Панаира на книгата

Здравейте приятели,  Реших да споделя с вас своя списък за Панаира. :) Може да прибавите някоя идея към своите от него. :) ...