Писма "До всички момчета, които съм обичала"

"До всички момчета, които съм обичала"  дойде при мен още миналата година с една от книжните кутии BOPS. Но тогава не бях в настроение за този жанр. Въпреки че в началото ми се стори доста невзрачна, в последствие доста се изписа за нея. Както и за следващите две книги. А сега вече дочитам и "P.S. Още те обичам".

Тези книжки не са най-добрите от жанра, които съм чела, не са и най-лошите. Симпатиите ми са умерени. Честно казано малко съм учудена, че излязоха под печат на Издателство Ибис. Свикнала съм да асоциирам тяхното лого с трилъри, паранормални  и непаранормални любовни романи и фентъзи - най-често поредици. 

Историята е класическа. Шестнадесетгодишната Лара Джийн е в центъра на действието. Изгубила майка си много малка, ала обградена от любящ баща и всеотдайни сестри, тя израства послушна, мила, сладка, добра и доста влюбчива, мен ако питате. И аз харесвах по този начин момчета в училище, без това да означава нещо. Този тип увлечения обикновено биват породени от външния вид на обекта на твоите мечти или някой случаен мил жест, най-често чисто човешки, ала отправен към теб, той придобива размерите на обяснение в любов. 

Пет момчета са били обект на увлечение от страна на Лара Джийн през целия й съзнателен живот до този момент. И когато всяко от тези увлечения приключи, тя пише по едно прощално писмо, в което излива душата си. В него тя казва цялата истина и всичко, което е важно за нея - какво е харесвала в момчето, какво не е, кое й е направило впечатление, кое я е зарадвало, как се почувствала, всичко, което нейният юношески мозък може да роди по темата. След което запечатва писмото и го прибира в кутията за шапки, подарена й от майка й преди много години. 

Отново съвсем типично за този жанр, Лара Джийн не е от известните момичета в училище, но не и точно лузър - просто една невзрачна и незабележима на пръв поглед тийнейджърка, която се старае да не привлича внимание, която обаче има своите приятели и семейство, с което е близка и обича много. Сестра й Марго, най-голямата от трите заминава за Шотландия след броени дни и решава да прекъсне връзката си с Джош, техния съсед и многогодишен приятел. Джош е част от семейството и момичетата го обичат. Освен това е едно от петте момчета, които Лара Джийн е обичала някога. 

И може би все още обича. 

Заминаването на Марго и раздялата й с Джош разбърква чувствата и ежедневието на семейство Кови. И разбира се, в най-неподходящия момент писмата на Лара Джийн започват да пристигат до своите получатели. 

Излишно е да ви казвам, че на нея й се иска земята да се отвори под краката й и да я погълне, за да не изпита всичкия този срам, когато един по един нейните минали обекти на интерес започват да се повяват и да развяват писмата с нейния почерк и изповед в тях пред лицето й. 

Бъркотията става пълна. Започва една игра на преструвки. Лара Джийн играе романтична комедия с Питър Кавински - най-готиното момче в училище и обречен винаги да бъде момчето за Дженевив (излишно е да ви казвам каква е ролята й тук, сигурна съм, че всеки от вас я познава - красива, нежна, очарователна, умна, известна, желана и кучка). Двамата сключват договор, от който смятат, че ще имат полза - тя ще убеди Джош, че не изпитва чувства към него, защото отношенията им без това вече са станали твърде странни и неловки. А Питър ще накара Джен да ревнува, за да се съберат отново. 

Няма как да ви разкажа повече, без да напускам куп спойлъри. Затова ще ви кажа само, че положението е пълна каша. През цялото време не е съвсем ясно какви са чувствата на Лара Джийн и към кого са насочени. Начинът, по който се развива действието, я представя като доста повърхностна, поне в моите очи. Сякаш казва "Аз обичам Джош, но щом Питър е толкова сладък и ми обръща внимание, ще започна него да харесвам."

Давам си сметка, че в онези години емоциите на всички нас, особено на момичетата, бяха много объркани, лесно се влюбвахме, лесно се разлюбвахме, много страдахме и бяхме почти винаги на крилете на любовта. Или аз съм станала твърде лицемерна и не мога да си спомня точно как се чувствах в ония години, или Джени Хан не е свършила толкова добра работа. 

Харесвам в тази книжка това, че се чете леко и неусетно. Идеална е за разтоварващо четиво на плажа. Страниците бързо се обръщат между пръстите ми. Имаше някои много трогателни детайли, заради които всъщност реших, че ще напиша ревю. Обичта и загрижеността между сестрите Кови, макар и не винаги всичко между тях да върви по мед и масло, сладките, които приготвят за семейните празници, малките жестове по между им, спомените за майка им, семейните традиции, които сами са си изградили и решили да следват. Всички тези на пръв поглед незначителни неща, създават една уютна атмосфера между страниците на тази книга и за мен лично са онова, което ме накара да посегна и към следващата. 

Историята е лежерна и ще ви върне обратно в юношеските ви години, да си спомните за своята първа целувка, за първите трепети да държиш за ръка момчето/момичето, което обичаш, за радостта и очарованието, което това чувство носи, за всеотдайността и силата на тези чувства.