сряда, 12 септември 2018 г.

Писма "До всички момчета, които съм обичала"

"До всички момчета, които съм обичала"  дойде при мен още миналата година с една от книжните кутии BOPS. Но тогава не бях в настроение за този жанр. Въпреки че в началото ми се стори доста невзрачна, в последствие доста се изписа за нея. Както и за следващите две книги. А сега вече дочитам и "P.S. Още те обичам".


Тези книжки не са най-добрите от жанра, които съм чела, не са и най-лошите. Симпатиите ми са умерени. Честно казано малко съм учудена, че излязоха под печат на Издателство Ибис. Свикнала съм да асоциирам тяхното лого с трилъри, паранормални  и непаранормални любовни романи и фентъзи - най-често поредици. 

Историята е класическа. Шестнадесетгодишната Лара Джийн е в центъра на действието. Изгубила майка си много малка, ала обградена от любящ баща и всеотдайни сестри, тя израства послушна, мила, сладка, добра и доста влюбчива, мен ако питате. И аз харесвах по този начин момчета в училище, без това да означава нещо. Този тип увлечения обикновено биват породени от външния вид на обекта на твоите мечти или някой случаен мил жест, най-често чисто човешки, ала отправен към теб, той придобива размерите на обяснение в любов. 

Пет момчета са били обект на увлечение от страна на Лара Джийн през целия й съзнателен живот до този момент. И когато всяко от тези увлечения приключи, тя пише по едно прощално писмо, в което излива душата си. В него тя казва цялата истина и всичко, което е важно за нея - какво е харесвала в момчето, какво не е, кое й е направило впечатление, кое я е зарадвало, как се почувствала, всичко, което нейният юношески мозък може да роди по темата. След което запечатва писмото и го прибира в кутията за шапки, подарена й от майка й преди много години. 

Отново съвсем типично за този жанр, Лара Джийн не е от известните момичета в училище, но не и точно лузър - просто една невзрачна и незабележима на пръв поглед тийнейджърка, която се старае да не привлича внимание, която обаче има своите приятели и семейство, с което е близка и обича много. Сестра й Марго, най-голямата от трите заминава за Шотландия след броени дни и решава да прекъсне връзката си с Джош, техния съсед и многогодишен приятел. Джош е част от семейството и момичетата го обичат. Освен това е едно от петте момчета, които Лара Джийн е обичала някога. 
И може би все още обича. 

Заминаването на Марго и раздялата й с Джош разбърква чувствата и ежедневието на семейство Кови. И разбира се, в най-неподходящия момент писмата на Лара Джийн започват да пристигат до своите получатели. 
Излишно е да ви казвам, че на нея й се иска земята да се отвори под краката й и да я погълне, за да не изпита всичкия този срам, когато един по един нейните минали обекти на интерес започват да се повяват и да развяват писмата с нейния почерк и изповед в тях пред лицето й. 

Бъркотията става пълна. Започва една игра на преструвки. Лара Джийн играе романтична комедия с Питър Кавински - най-готиното момче в училище и обречен винаги да бъде момчето за Дженевив (излишно е да ви казвам каква е ролята й тук, сигурна съм, че всеки от вас я познава - красива, нежна, очарователна, умна, известна, желана и кучка). Двамата сключват договор, от който смятат, че ще имат полза - тя ще убеди Джош, че не изпитва чувства към него, защото отношенията им без това вече са станали твърде странни и неловки. А Питър ще накара Джен да ревнува, за да се съберат отново. 

Няма как да ви разкажа повече, без да напускам куп спойлъри. Затова ще ви кажа само, че положението е пълна каша. През цялото време не е съвсем ясно какви са чувствата на Лара Джийн и към кого са насочени. Начинът, по който се развива действието, я представя като доста повърхностна, поне в моите очи. Сякаш казва "Аз обичам Джош, но щом Питър е толкова сладък и ми обръща внимание, ще започна него да харесвам."

Давам си сметка, че в онези години емоциите на всички нас, особено на момичетата, бяха много объркани, лесно се влюбвахме, лесно се разлюбвахме, много страдахме и бяхме почти винаги на крилете на любовта. Или аз съм станала твърде лицемерна и не мога да си спомня точно как се чувствах в ония години, или Джени Хан не е свършила толкова добра работа. 

Харесвам в тази книжка това, че се чете леко и неусетно. Идеална е за разтоварващо четиво на плажа. Страниците бързо се обръщат между пръстите ми. Имаше някои много трогателни детайли, заради които всъщност реших, че ще напиша ревю. Обичта и загрижеността между сестрите Кови, макар и не винаги всичко между тях да върви по мед и масло, сладките, които приготвят за семейните празници, малките жестове по между им, спомените за майка им, семейните традиции, които сами са си изградили и решили да следват. Всички тези на пръв поглед незначителни неща, създават една уютна атмосфера между страниците на тази книга и за мен лично са онова, което ме накара да посегна и към следващата. 

Историята е лежерна и ще ви върне обратно в юношеските ви години, да си спомните за своята първа целувка, за първите трепети да държиш за ръка момчето/момичето, което обичаш, за радостта и очарованието, което това чувство носи, за всеотдайността и силата на тези чувства.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

"Принцеса на пепелта" се възражда

Доста се чудих, дали да пиша ревю за "Принцеса на пепелта". Все още не съм сигурна, че тези думи ще излязат от черновата. Но ако н...