понеделник, 1 октомври 2018 г.

"Небе в дълбините", сърца във войните

Напоследък май чета предимно книгите-изненади, които откривам в BOPS. "До всички момичета, които съм обичала", "Елайза и нейните чудовища", а сега и "Небе в дълбините". Проявих известно нетърпение по отношение на "Небе в дълбините", защото подозирах, че може да пристигне с BOPS, но въпреки това не се стърпях и си я купих на Алеята на книгата. 

Едната книжка ще отпътува към един от вас на 15 Октомври. Повече за това можете да прочетете тук (и да се включите, разбриа се):

Facebook игра за "Небе в дълбините"

Издателство Ибис влизат в много добра тийн серия. "Елайза" беше страхотна. "Небе в дълбините" не отстъпва ни най-малко. 
Историята се завърта около две отколе враждуващи племена. Аските и Руките живеят в суровите условия на неблагоприятен климат, нападат селата си, избиват се едни други въвлечени в конфликт, който никой не помни кога е започнал.  Ала знаят със сигурност, че най-големият им враг е другото племе. Използват враждата между своите богове за оправдание за войнствеността си. Но нима не си създаваме сами боговете, в които да вярваме? Изначалният повод на тази война е изгубил своята стойност отдавна, защото с годините всеки войн от племето аски е убил толкова братя, сестри, майки, бащи и деца на войните от племето руки, колкото и те самите са избили сред техните собствени близки и приятели. Поводи много, причини също. Ала като всяка друга война, смисъл никакъв.

Тази книга е young adult, ала има моменти, в които жестокостта прекрачва границите на жанра. И намирам това за освежаващо. Андриен Иънг е успяла да балансира много добре сюжета и емоциите, без да омаловажава нито един аспект от историята.
Представете си ги. Ийлин отраства в едно от селата на аските. Тя е дъщеря на водача на това село. И като такава от нея се очакват определени бойни постижения и отдаденост на бойните идеали на съплеменниците си. Обучена от рано в изкуството на войната, тя влиза в първата си битка едва на дванадесет години. Можете ли наистина да си я представите? Прибрала косата си в невинни плитки, лети сред враговете си и посича наред руки. Тези хора са отгледани за битки. Толкова отдавна са във война, че не знаят как да живеят в мир. А вероятно и не биха могли. До момента, в който на сцената се появява нов враг. Демоните хери - безмилостни и жестоки. И много, много силни. 

И за да бъде хаосът пълен, Ийлин бива ранена и пленена от племето руки. А там като част от общността им открива и своя брат. Братът, който е умрял преди години, пропаднал в една стръмна долина на едно от бойните полета. Споменът, за обления в кръв Ири, преследва с години Ийлин и измъчва дните и нощите й. В онзи ден, тя губи брат си и бойният си другар. А това е прекалено жесток удар за едно младо момиче. Изобщо за когото и да било. 
Сега го открива отново. Ала той вече не й е нито брат, нито боен другар. Той е рук. Той е част от племето на врага. Живее в един от техните домове и уважава и обича като майка стопанката на този дом. Има нов брат, нов боен другар. Има ново семейство. Нов живот. 

Ударът за Ийлин е по-жесток и от раните й. Да открие, че братът когото жалее и оплаква години наред, е открил нов живот сред нейните, сред техните общи врагове, е повече от смазващ. Тук Адриен Йънг е свършила наистина страхотна работа. Палитрата от чувства, която избухва в Ийлин е наистина богата и красноречиво изразена. А още по-впечатляващо е и това, че в тези двеста и няколко страници, тя успява да изгради прехода от страх, към омраза, до прошка и единение. При това наистина адекватно, подкрепено с добра мотивация, обусловени действия и логични последствия. 

Пленената Ийлин се превръща в дюр, което трябва да е техният еквивалент на роб. Новият боен другар на брат й е нейният нов собственик - Фиск. Разбира се, зад този ход се крие повече от това, което плува на повърхността. А метаморфозата у самата Ийлин беше наистина удоволствие да бъде проследена.
Изключително много ми хареса и романтичната нишка. Всички почитатели на жанра са се досетили още от първите страници как ще се развият отношенията между нея и Фиск. Емоциите между тях бяха наистина хармоничен хаос изрисуван върху художническа палитра. Обърканите чувства и избухливите действия бяха добре подкрепени с плътна мотивация, за да бъдат изрисувани още по-реално в очите на читателя. Прехода в техните емоции беше плавен и наистина вълнуващ. Особено този на Фиск. В неговите действия ясно си личеше как нещата между тях се променят и задълбочават. 

Ако сте почитатели на жанра ви съветвам да не пропускате тази история. Тя предлага мисля всичко, което бихте могли да искате. Тя  е зрелищна, ярка и запомняща се. Битки, кръв и сурова жестокост се разливат с пълни шепи сред страниците й. Тя е свежа и вълнуваща, преливаща от емоции и действие, които ще ви впримчат в историята и ще ви направят съпричастни с всичко през което ще преминат нейните герои.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Агата и Софи се завръщат в "Училището за добро и зло" и заварват един "Свят без принцове"

Затворих последната страница на "Свят без принцове" късно снощи, защото просто не можах да се спра, докато не я дочетох. И добре, ...