четвъртък, 19 септември 2019 г.

"180 секунди" - Джесика Парк (Ревю)



Заглавие: "180 секунди"



Автор: Джесика Парк
Издателство: ICU
Превод: Елка Виденова
Брой страници: 300

Година: 2019




Не се стърпях до Алеята и си купих "180 секунди" някоко дни преди това, което не е чак толкова чудно за мен, защото когато съм нетърпелива, нищо не може да ме спре. И може би това е една от причините за противоречивите ми чувства - еквалайзъра на очакванията ми, който се бе напълнил до дупка и повече нямаше място за буфериране.

Алисън е сирак. Прекарала е по-голямата част от живота си в различни приемни семейства. Свикнала е да не се привъзва към никого, защото разделите след това са още по-тежки. А чувството, че те изоставят отново и отново е като остра кама, която разкъсва незарастналите ти вътрешности всеки път. Повече от предишния.


Има един начин да оцелееш в системата. И той е да издигнеш непробиваеми стени между себе си и света, да не пуснеш никъде котва, да не позволиш на никого да се превърне в реална част от живота ти. Важното е да оставиш всичко да мине покрай теб и да те остави незасегната. Никой не е способен да се справи с постоянните промени и раздели, без да закоравее по един или друг начин. Мисля, че Джесика Парк е уловила много прецизно какъв би бил света през погледа на една "Алисън".


Младото момиче, може и да не е щастлива, но поне се чувства защитена. Донякъде. Преградите си вършат работата. До деня, в който не застава на стола срещу небезивествения Ебсън и не се забърква в един от социалните му експерименти. Признавам, че идеята за 180-секундното предизвикателство е стахотна. Повечето от вас са гледали подобни експерименти и несъмнено са ви се сторили интригуващи. Вероятно дори сте се чудели какво е усещането. Джесика Паркър повдига лекичко завесата. Акцентира, разбира се, върху емоционалната част. Но в тези ситуации именно тя е важната.


И оттук всичко започва да се развива със светкавична скорост. Ебсън е просто прекрасен. Добър, мил, състрадателен, чаровен, красавец, духовит, жертвоготовен и на всичко отгоре си има тъмна тайна от миналото, глупава грешка коствала много на него и сестра му. Но това е нещо, за което не бихме могли да го виним. Ебсън е просто толкова невероятно перфектен, че на моменти ми се струва хартиен, сякаш плътта му всеки миг ще се скъса и ще се окаже, че Алисън си е имала въображаем приятел. Което между другото щеше да е много добър туист в историята. Но нека не се отплесвам.

Все пак мога да дам допълнителна точка на Джесика Парк, понеже излезе от рамката на класическата тийн история. Връзката между Алисън и Ебсън бе може би единственото стабилно нещо през цялата книга. Въпреки малко разколебаното начало и безтегловната основа, все пак устойчивостта е на лице. А разковничето се оказа не другаде, а в прителството на Алисън и Софи. И тук нямаше как да не направя аосциаята с "Вината в нашите звезди". Невъзможно е да останеш безпристрастен към подобен развой на събитията. Плаках, тъгувах, смях се, надпреварвах се с времето, ядосвах се, разочаровах се...Историята е наистина затрогваща и трябва да сте от камък, за да не се размекнете поне малко.


Когато чета истории като тази, чувам как тежките ми окови падат звучно на земята и една след друга емоциите ми излитат свободни като хали. Завъртат се около мен и  ме подхвърлят в силните си ръце. А след въртележка се чуствам винаги спокойна, освободена, умиротворена.
Сега ще завърша по най-клиширания начин, които можете да си представите и ще ви кажа, че "180 секунди" е една наистина трогателна история за силата на любовта. Любовта изобщо - любовта към живота, към радостта, към хората. Всеки от нас рано или късно в живота си стига до една повратна точка, в която трябва да реши дали да се затвори за света или да се влее в него, с цената на всичко, колкото и  пъти да бъде наранен, колкото и близо да е до бездната. Е, ако сте там в този момент и лъкатушите по ръба, прочетете "180 секунди", а защо пък не и да вземете участие в някой социален ескперимент, ще научите неподозирани неща за себе си. :)





Няма коментари:

Публикуване на коментар