Reader Sense: "Злият крал" - Холи Блек (Ревю)

Заглавие: "Злият крал"

Автор: Холи Блек

Издателство: Ибис

Превод: Боряна Даракчиева

Година: 2019

Брой страници: 288

Какво е първото нещо, което прави човек след като затвори и последната страница на "Злият крал"?
Отваря Goodreads, проверява датата за публикуване на третата книга от поредицата и започва да смята на ум при бързината, с която Ибис работят, колко най-скоро може да му е в ръчичките.

Не можах да се стърпя и да си дочета поне една от трите наченати книги и зачетох първите редове на "Злият крал" непосредствено след като отворих кутията. След като "Жесткият принц" ме остави изпълнена с любопитство и схеми, не ми беше особено лесно да дочакам краткото време, в което и продъжелението се оказа в ръцете ми. И въпреки изкупчената ми кошница с очаквания, мога спокойно да кажа, че "Злият крал" има само един недостатък. Тази книга е просто ужасно кратка. Не може да пишеш толкова увлекателно, да си разперил мрачните нокти на въображението си над незащитения ум на читателя и това да се ограничиш в няма и триста страници. Просто не е правилно. Когато си написал толкова пленяваща история, трябва да позволиш на читателите си да останат потопени в нея повече от 3 часа.
След кървавия преврат, ситуацията в Царството на феите не се е подобрила особено, въпреки че Джуд изпълни плана си. Тя издърпа конците по единствения възможен начин, за да постигне целта си. Излъга всички и постави на трона Кардан, своя отколешен враг, за да може Оук да израстне в безопасност и спокойствие, далеч от дворцовите интриги, за да се превърне във владетеля, от когото има нужда неговият народ.

Но тази машинация си има своята цена. Кардан е във властта на Джуд за една година и един ден. Това е времето, в което Джуд на практика може да управлява задкулисно Царството на Вълшебния народ. Но това време е крайно недостатъчно. Да не споменаваме, че Кардан не е най-подходящият избор за марионетка. Той, разбира се, изпълнява заповедите на Джуд, защото просто няма начин да не се подчини. Нито пък изглежда това да го притеснява по някакъв начин. Но Джуд и преди е правила грешката да подцени острия ум на събеседника си. Така че рядко нещата протичат точно по план.

Джуд заема центрлно място в играта за трона, към който се стремят много страни в тази история. Това я превръща в мишена и в главен оператор на действието едновременно. Сякаш всичко и едновременно с това нищо не зависи от нея. Конците отдавна са зидърпани и на нея й предстои тепърва да мине без лабиринта от интриги, тайни и лични интереси, който в е момента арената за трона.
А Кардан, който седи по цял ден лентяйства и гуляе, е един от основните фактори, които карат феите около тях да си мислят, че мястото на върховен крал на феите всъщност е свободно.

Не искам да изпадам в детайли, защото всяко действие и дума в тази история са толкова взаимосвързани, че няма начин да не ви подскажат как ще се развие сюжетът. Затова ще акцентирам върху нещата, които настина ме впечатлиха.

Когато една YA поредица, започне толкова мрачно като "Жестокият принц", често това хвърля заплашителна сянка върху главните персонажи. Тогава мнозинството от писатели използват тази сянка, за да направят рязък завой и да превъртят ролите, така че читателя да остане изненадан. Това е онзи похват, който аз наричам "герой под прикритие". И тъй като Кардан е очевидно част от двойката главни герои и тъй като още по-очевидно му се падна незавидно зла роля в първата книга, наистина очаквах Холи Блек изведенъж да изкара някакви скрити тайни, които ще докажат, че той си е имал сериозна причина за всичките си действия. Че всичките му грехове ще опадат като есенни листа и дори и онзи малък процент предпазливи читателки, които още не са се включили, ще се повляят от магията на доброто момче, което само се преструва на лошо, впечатлени от резкия контраст.

Но за мое огромно удоволствие, Холи Блек не го прави. Тя не се опитва да оправдае грешките на своите персонажи. Оставя ги да поемат отговорността за своята жестокост. Да признаят пред себе си и да приемат чудовищната си страна, онази която наранява другите и изпитва задоволство от това. И да продължат напред с ясното съзнание какво са извършили, какво са готови да извършат в името на идеите, в които вярват, без да измият ръцете си, търсейки дара на прошката.

Миналия път нарекох Холи Блек мрачната кралица на YA фентъзи жанра и тя продължава да се доказва като точно такава. Няма нищо невинно в тази история. Кардан е все така привлекателен, умен, властен, чаровен и крайно опасен. А Джуд.. Е, Джуд си е Дужд - тя е едно малко уплашено човешко момиче, което признава за свой дом повече света на феите, отколкото този на хората. Също така е хитра, арогантна и убийца. Писнало й е да е дребна и безпомощна, да е плячка в света на хищниците. Затова се превръща неуловима сянка, в непобедим воин, във властен кукловод. Маска след маска скриват лицето и страха й, докато поведението, походката и изражението й не се вкаменят дотолкова, че сама да се почувства уверена и силна.

Холи Блек задава нови измерения на категориите за добро и зло. Джуд и Кардан са далеч от образите на добрия герой в една история. И двамата извършиха толкова жестоки неща, без след това да изпитват вина за действията си, че моралът по-скоро би ги зачислил в отбора на злодеите. Но те не са зли. Те са наранени, самотни, уплашени, озлобени, жестоки, но не и зли. Дълбоко в себе си, техният компас сочи в правилната посока. А методите, които използват и арогантния им чар, ме карат единствено да се влюбвам все повече и все повече в тях.

Единственото нещо, което ме спаси от читателска депресия след ненавревменния край на тази привлекателна и пак казвам - ужасно кратка история, се оказа недовършената "Спасението на Хенингтън", чието действие тъкмо бе достигнало апогея си, точно когато получих "Злият принц" и просто нямаше как да не я започна.

Но сега...Сега вече се чудя накъде да хвана. Холи Блек създаде нещо прекрасно, карайки ме да погледна по абсолютно нов начин на нея. А образите на Кардан и Джуд ще останат със сигурност сред най-ярките в читателската ми памет и вероятно постоянно ще изскачат за сравнение при всеки следващ YA фентъзи роман, който подхвана.
Мислех, че по-високи очаквания за тази поредица не мога да имам, но явно пак съм сбъркала. Холи Блек се постара и отвя представите ми за това какво да очаквам.
Сега ми остава смирено или не да чакам.