четвъртък, 5 септември 2019 г.

"Спасението на Хенингтън - Патрик Нес" (Ревю)




Заглавие: "Спасението на Хенингтън"



Автор: Патрик Нес
Издателство: Студио Арт Лайн
Превод: Златка Миронова
Брой страници: 560

Година: 2018



"Спасението на Хенингтън" е дебютният роман на Патрик Нес и определено бих казала най-впечатляващият дебют, който съм чела досега.

Обичам творчеството на Нес. Без изключения. Влюбих се в "Часът на чудовището". После се влюбих в трилогията "Не пускай ножа", после в "Ние, останалите, просто живеем тук", в "Освен този живот", в "Жената-жерав", в "Освобождение"...

И макар да мога смело да заявя, че познавам творочеството му добре, едва сега си давам сметка колко малко знам. Започвам да се чудя, какво не му е наред, за да напише дебютен роман с такъв размах. Ако сте прочели "Хенингтън" вече, ще ме разберете. Защото няма как да отречете гения и риска, които се преплитат в "необработеното" перо на един млад, неизвестен никому писател през далечната 2003 г. 

Впечатлена съм и от издателя, който е решил да издаде книгата му. "Хенингтън" е наистина диамант, но ако трябва да бъда честна, не съм сигурна, дали щях да й дам шанс, ако вече не познавах автора. Съгласете, особена е. Това е чара й, това е силата на тази книга. Но определено не е нещо, което просто, ей така, ще влезеш в книжарницата и ще си купиш.

Патрик Нес като че ли се чувства удобно в царството на магичния реализъм, от който ще намерите следа във всичките му книги.  Изглежда всичко е започнало така, в това измерение. 
Хенингтън е крайбрежно градче в една измислена или постапокалиптно измислена паралелна вселена на нашата. Хенингтън е идеалната метафора за съвременния свят. Жителите на това причудливо градче си имат всичко. Кметица, която от години изпълнява задълженията си съвестно и отдадено на града, работейки здраво в името на ценностите и профъфтяването на хенингтънци. 
Имат си и богаташи и добри предприемачи - в добрия и лошия смисъл на думата. Както и клуб, за задоволяване на специфичните нужди и желания на гражданите (да знаете, че оттук идва онова содом-и-гоморско изречение на задната корица, което ще кара хората около вас да се съмняват какво точно четете).
Имат си за опора стабилността на бондулейската църква. Имат и подкрепата на пастора и бога. 
Това, което обаче няма да  срещнете, в който и да друг град, е Горхотът. Стадо носорози обикалящи Хенингтън и околните земи от много години. Стадото е част от пулса на града, част от потока на движение, част от сърцето на хенингтънци. Те не правят никому зло и никой не ги закача. Поне засега.
И както може да се очаква от Патрик Нес, читателят не остава изолиран и от съзнанието на носорозите. Наред с всички сюжетни линии, които постепенно се заплитат, тук-таме ще срещате по някоя и друга глава поветена на това как вижда събитията водачката на грохота. 

И ако всичко от ерата на Пистолет насам, вече е започнало да върви в своето русло, без да излиза от релси, то доста обезпокойтелни събития са на път на де случат. Черният вятър вече е повял в Хенингтън и един човек е пристигнал. Човек, който ще се окаже катализатор на предстоящия въртоп. 
И  съвсем типично за Патрик Нес наред с глобалните промени, които вече настъпват и които задават посоката в действието, всъщност малките истории са тези, които движат и осмислят всичко - като например борбата на Жаки с форума, непреклонната любов между Лутър и Питър, силната връзка между Кора и Албърт, неопетнените лидерски умения на Макс Латъм, животът на Магърти около Грохота... 
Давам си сметка, че всички тези имена не ви говорят нищо сега. Не е и нужно. Достатъчно е да да знаете за съществуването им, достатъчно е като четете просто да напаснете дребните пъзели, за да видите как големият сам се събира. 

Каквото и да ви кажа за тази книга ще бъде вярно. Не знам дали това ви позволява да добиете представа с какъв размах действа Нес още в първия си роман. Тази история има елементи на драма, романтика, трилър, еротика, приключенски, екшън, криминале и хумор, така че в който и жанр да я сложите няма да сбъркате и няма да сте напълно прави. 

През всичките над петстотин страници Нес борави с шепа хора в ръката си, но характерите им са стабилно развити, подплътени и подкрепени с последващите им действия. Първоначално може и да тръгва малко тромаво, защото е трудно, особено за човек като мен със слаба памет, да се ориентира сред тези шепа хора, да запомни имената, лицата им, миналото им, да направи междуличностните и сюжетни връзки между тях, за да изгради рамката на книгата. Но е и истина, че веднъж започнете ли, няма спиране. 






Няма коментари:

Публикуване на коментар