неделя, 26 юли 2020 г.

"Трибунал на сенки" - Маделин Ру (Ревю)


Заглавие: "Трибунал на сенки"


Автор: Маделин Ру
Издателство: Orange Books
Превод: Гергана Минкова

Брой страници: 432
Година: 2019

Остават ми броени дни до ваканцията. И книжните ми планове като че ли сами се подредиха. Е, "Трибунал на сенки" не влизаше в тях. Но както се случва често при мен, когато затворя последната страница от една книга, мисълта за следващата, която ще прочета, сама се загнездва в съзнанието ми и не ми дава мира, докато не я разгърна. Така се случи и с втората книга от поредицата на Маделин Ру. Довърших "Изчезването на Йовеф Менгеле" и останах изпълнена с горчивина, извираща от най-мрачните кътчета на човешкото съзнание. И в този момент само "Тринубал на сенки" протегна ръка към мен. 
Спомняте ли си Луиза? Момичето, което по неволя на съдбата започна работа в къщата на Дявола? Е, дали е точно неволя или по-скоро съдба, все още в процес на изясняване. Но е ясно накъде клонят везните. 
Луиза изживя и превръзмогна донякъде факта, че работи за Дявола. Но мисълта да се махне от тази къща, все така не я напуска нито за миг. А господарят на Ветровала господин Хенри И. Морнингсайд не спира да си играе с нея като котка с мишка. В началото втората книга си давам сметка, че "Къщата на фириите" е била по-скоро увод към тази история, малкото разколниче, което ще създаде първоначалния възел, около който ще се изплете мрежата. А в края й разбирам, че тя изковава напрегнатата плетеница във взаимоотношенията на Луиза с останалата част от къщата, за да подготви читателя за голямата кулминация, която предстои в следващата книга. 

Продължавам да правя паралела и с чудатите деца на Мис Перигрин. По същия начин и тук, точно когато мрежата започва да се разраства, изведнъж Маделин Ру сервира нова изненада, която многократно усложнява ситуацията и изплита нови разклонения в сюжета. 

Не бих казала, че има развитие в образа на Луиза, тя е все така недоверчива и пресметлива. Изпълнена със съмнения относно случващото се в къщата и с угризения, заради изборите, които сама направи. След кашата, която забърка с Лий и Мери в края на предишната книга, сега Луиза е на път да забърка още по-голяма, сключвайки сделка със самия Дявол.
Това е отчасти причината и за предстоящия Трибунал, пред който ще се изправи нейният работодател. И разбира се, последната дума ще бъде на Луиза. Но това далеч не е такова предимство, каквото изглежда. Защото съдниците на Трибунала са не по-малко опасни от самия г-н Морнингсайд. 
 Двамата отново започват своя добре познат танц, който постоянно изправя Луиза на нокти и успява да раздразни дори и Дявола.   

На фона на този хаос Луиза получава тайснтвено писмо от своя истински баща. Този, от когото е наследила дарбата си, която впрочем не й е никак лесно да овладее. А той пристига с парфюмирани обещания и опасни тайни, които заплашват да объркат нейните собствени планове. 

Надявам се, в следващата книга да научим повече за хората, които живеят във Ветровала - за Чиджиоке, Попи и най-вече за дръпнатата икономка на къщата, която от време на време изпада в интригуващи разговори с г-н Морнингсайд.

Обожавам арта на тези книги, готическата рамка, цветовете и излъчването. Като малко мрачно бижу в библиотеката, което ти нашепва тайните си вечер, докато потъваш унесен в историята. 





Няма коментари:

Публикуване на коментар