петък, 26 юли 2019 г.

"Жестокият принц" - Холи Блек (Ревю)

Отдавна книга не ме е карала да се чувствам така. С първата си книга от поредицата "Вълшебният народ" Холи Блек просто замахна небрежно и разкара от хоризонта всяко едно начало на YA поредица, в което съм се влюбвала досега. И ако продължи в същия дух с лекота би заела челното място за цялостно творчество.

Познавам творчеството на Холи Блек само от кооперативната й поредица с Каси "Магистериум". И тя е супер сладурска. Но играе в различен жанр. Тя е значително по-детинска. И макар че обожавам невинността на детските книги, все пак трябва да призная пред себе си, че е невъзможно да ме преобърнат така, както YA успява. А това тук е в съвсем друга лига. 


"Жестокият принц" е изкушение и опасност, обгърнати от магия и жестокост.
Историята на Джуд е объркана и би ми отнело излишно много време, за да ви разкажа това, което иначе ще прочетете още в първите 5-6 страници от книгата. Това, което трябва да знаете е, че Джуд е човешко момиче отгледано в Царството на феите. Тя е слаба, крехка, изпълнена със страх и омраза. Подложена на постоянен тормоз, нежелана и отхвърлена от всички извън дома й. И въпреки всичко това е домът на Джуд. Тук е близначката й и по-голяма им сестра Вивиан. Тук е единственото подобие на родител, което тя някога ще има, след като именно това подобие на родител уби истинските й родители. Но дори и така, подобие е по-добре от нищо. Заради социалния статус на доведения й баща, Маддок, Джуд и сестра й получават образование, каквото получават само благодорниците от Вълшебния народ. И така двете момичета са принудени да учат с каймака на обществото. А този плод е наистина много гнил.


Човешките момичета ще останат завинаги чужди на този свят. Макар и израснали в него, макар и по-близо до него, отколкото до своя собствен, те винаги ще останат аутсайдери за Вълшебниянарод. Феите винаги ще гледат на тях с пренебрежение или с хищническата усмивка на орел над плячка. За двете момичета не остава нищо друго освен да наведат глави и да се молят да не бъдат забелязани днес, утре, вдругиден и всеки ден след това. 


Годините прекарани в потисническо, подигравки и страх акумулират в Джуд такова количество от омраза, каквото вече не може да бъде побрано в човешкото сърце, не и без да прелее.

И разбира се прелива. Вълната от възмущение и мраза се изсипва върху принц Кардан и неговите приятели. Най-младият принц е този, който Джуд ненавижда най-много от всички хора на света. Той е олицетворение на жестокостта и безсърдечието. И очевидно умира да си играе с нея. Да й върти мръсни номера, да я унижава и стъпква в краката си. Ежедневно. Но да пречупиш духа на Джуд не е толкова лесно.
О, този сблъсък е епичен. Джуд е уплашена и едновременно с това решена на всичко, само и само да не й се наложи отново да сведе глава. И в момента, в който това решение узрява у нея, корабът започва да потъва стремглаво надолу. Джуд е единственият човек, който може да съсипе всичко в Царството на феите и да го съгради отново. Но това няма да е лесен път, нито честен. Колко саможертви е готова да направи младата жена, за да постигне целта си?


Тази история е опасна, красива и жестока. А Холи Блек е безмилостна към своите герои. С всяка следваща страница тя разцъфтява пред очите ми като мрачната кралица на YA жанра.


Знам, че отминаха времената, в които авторите идеализираха своите персонажи. Сега литературният свят се е отърсил от хиперболизираните безупречни красавци, които идват на бял кон и спасяват злочестата безпомощна принцеса. Но Холи Блек е излязла много извън тази рамка, толкова много, че сякаш започва да оформя нова - своя собствена рамка. Тя не просто оголва персонажите си до кост, за да покаже недостатъците им и да ги съживи. Холи Блек създава нещо изключително зрелищно. Това е чистата, безмилостна жестокост, под която се крие единствено ураган от объркани чувства, с които човек не знае как да се справи. Те са мрачни, прокълнати и порочни, неспособни да контролират собствените си импулси на моменти. Тук няма благородни маски, а само чиста и свирепа безмилостност.


Джуд е потънала толкова дълбоко в своята омраза, че стрелката на вътрешният й компас вече рядко успява да предположи къде точно се намира правилното решение, това което ще причини най-малко страдания. Всъщност не съм убедена, че Джуд вече я интересува какви страдания и на кого ще причинят действията й. Нейните идеи изведнъж се разгръщат по-далеч от това простичко лично отмъщение към принц Кардан и неговите сънародници, към един народ, който чувства колко роден, толкова и омразен. Затова Джус иска да промени света на феите. Всичко, което има са омразата в сърцето и добрите си намерения, но замислете се, колко ужасни неща са се случил именно от добри намерения.


Кардан гори в свой собствен ад, като част от едно жестоко семейство, което не дава пукната пара за него. Изгаря от нуждата си да го разкъса и да му принадлежи еднакво и по равно. Но още по-ужасна е борбата с привличането му към слабото човешко момиченце Джуд. Желание, което го кара да я желае до степен, в която се отвращава от себе си.

Ако сте си представяли как Джуд и Кардан най-накрая ще признаят чувствата си един към друг, ще се прегърнат и обединят в името на това да изградят един нов по-добър свят за царството на феите, сте в голяма заблуда. Струната между двамата е обтегната от привличането и натрупваната с години омраза, която ще ги свърже в един нежелан и от двамата съюз. Съюз лишен и от капчица доверие, но и наситен с изпуснати мисли, тайни желания и неволни жестове.


Втората книга се очаква да бъде дори по-интригуваща и опасна и от първата. Нямам търпение да видя, дали или по-скоро как Кардан ще предаде Джуд, защото всяко друго развитие би опорочило тази красива и жестока история. И не по-малко искам да видя как ще се променя образа на Джуд. Как ще се справи с дворцовите интриги, как ще управлява марионетката си. Ще бъде ли тя кукловодът или ще се остави Кардан да й дърпа конците.


"Жестокият принц" оставя мрачни мисли и горчив вкус след себе си. Не можеш да очакваш кой знае каква добрина да се роди в света на феите, защото те просто са такива - могъщи, жестоки, безскрупулни и брутални. Те са естествени хищници - красиви, магнетични, чаровни, привлекателни за малките беззащитни агънца. Но какво се случва, когато агънцето се превърне във вълк? Какво ще направи тогава вълкът? М-м, нямам търпение да разбера.





Няма коментари:

Публикуване на коментар