неделя, 7 юли 2019 г.

Бунтът на кралицата - Ребека Рос (Ревю)

Ако не прочета "Афиши в огледалото" и "Убийствено студена", преди да допиша това ревю, ще съм изравнила резултата. Смеете се вие, ама аз пак ги натрупах за нула време на опашката.
Напоследък Сиела извадиха няколко много хубави YA поредици. "Гневът и зората", "Училището за Добро и Зло", а сега и "Бунтът на кралицата". Чакам тази книга с нетърпение още от мига, в който видях, че се задава. YA ли е, дайте го насам. :) А и корицата определено грабва.

Бях много любопитна, когато ставаше дума за тази книга, защото Дени спомена, че Менава е прототип на Ирландия. Това беше ново. Не съм особен фен на рижите островитяни и всичките им съседи по вода и суша. Но това не би спряло любопитството ми. Така прочетох и "Четирите цвята на магията" и сега е една от любимите ми поредици.

Валения и Мевана са две държави, които винаги са вървели ръка за ръка. Валения, управлявана от своите крале, е процъфтяващ дом на изкуствата. А Мевана, водена винаги от своите кралици, е по-скоро олицетворение на по-грубите северняшки традиции, по-войнствени, по-сурови, каквито често са хората, живеещи по северните ширини. Мевана винаги е била страната на кралиците, защото според нейните традиции, страната ще съществува в доволство и изобилие, единствено под властта на кралица.  Ала днес на тронът седи крал. Наследството на последната меванска кралица е изгубено и надеждата гасне за сметка на кръвопролитията, които изобилстват и поддържат кралската власт.
Днес има само едно нещо, което свърза тези две държави - родовото наследство на една девойка.

Бриена е едва десетгодишна, когато дядо й я води в Дома на познанието Магналия и моли директорката да я приеме за ученичка. Петте места в дома вече са заети, но очевидно има нещо много мистериозно около произхода й, защото въпреки това и въпреки очевидната липса на влечение и талант у нея, директорката я приема за ученик в своя Дом на Познанието. Бриена вече знае, че майка й е валенианка, а баща й меванец. Но защо това е толкова важно и защо дядо й отказва през целия й живот да й сподели името на нейния баща, си остава загадка за Бриена.

Пътят на младото момиче започва именно в онзи ден, когато бива приета да учи в Магналия Хаус и когато за пръв път среща Картие. Нейният бъдещ учител. Споменах ви вече, че не мога да възприема Картие с руса коса. И че каквото и да правя в ума ми все изниква образа на Куран Канаме, когато прочета името на Картие. Но смея да кажа, че сега когато затворих и последната страница, това усещане се промени. На Картие му липсва част от чара на Куран и част от силата му. Най-накрая Картие е рус в представите ми. Така и е логично да бъде. Четете и ще разберете защо. Макар че мистерията не е много добре маскирана. Общо взето доста рано става ясно как ще се развият събитията.
И аз лично това не го отчитам като минус, през цялото време историята следва ясно предначертан път, без да криволичи, без да увърта.
Личи си, че Ребека Рос е имала идея и се е постарала да я следва.

На седемнадесетото си слънцестоене  на Бриена и предстои посвещаване в науките и избор на ментор. И всичко отива по дяволите, както сами се досещате. Никой не иска да вземе под опеката си странното момиче, чийто знания издишат леко, а погледът й е толкова впит в нейният учител, че не успява да се концентрира по време на своето интервю. Изобщо пълен провал.
И абсолютен късмет, защото именно това е повратната точка, която преобръща действието и въвлича Бриена в нещо наистина значимо. Бунтът срещу краля на Менава. Това ще срещне Бриена с нови хора - ново семейство и нови врагове. Животът й ще се превърне във въртележка, защото именно тя е ключът към успеха на този бунт.

Има няколко неща, които харесвам много в тази книга и едно-две, които ме изненадаха искрено. Например това, че романтичната нишка е избутана малко в страни, определено я отличава от повечето истории в жанра. Действието се фокусира върху приключенската част. От момента, в който Бриена избра да тръгне с новия си покровител, се чувствам като в някоя от книгите на Жул Верн, сякаш съм на вълнуващо пътешествие в причудливи страни и разкривам тайнствата на света. И това чувство не ме напусна до сами краят, дори и когато част от вдъхновението на Уилям Уолъс ме заля към края, за да отдалечи тази книга още повече от класическия YA.

Но като че ли най-много ме изненада края. След последните редове започнах да се питам "Ще има ли наистина втора книга или...?"
Всичко приключи много завършено и подредено. Оставам с усещането, че Ребека Рос е планирала две книги, но не била сигурна в успеха на първата, затова читателят получава съвършено завършена книга, без тайни вратички, без заявки. Така че ще ми бъде интересно да видя откъде ще се заплете възела във втората книга.




Няма коментари:

Публикуване на коментар