четвъртък, 29 август 2019 г.

"Освобождение" - Патрик Нес (Ревю)




Заглавие: "Освобождение"

Автор: Патрик Нес
Издателство: Студио Арт Лайн
Превод: Златка Миронова
Брой страници: 202
Година: 2018








Когато потъна във въображението на Патрик Нес, повече не мога да изляза. Винаги си купувам всяка негова нова книга в деня, в който я докарат в книжарницата. И си я пазя. За черни дни.  Неговите книги винаги са в графата "за черни дни". В такива моменти, когато главата и сърцето ми са празни, най-трудно е да взема решение, какво ще чета. Ако книгите са моето лекарство, как се очаква да оздравея, без да чета...

Сега за пръв път след "Часът на чудовището" започвам книга на Нес, не защото съм в безизходица. Не стига това, но и след "Освобождение", продължих отново със "Спасението на Хенингтън". И потънах още по-дъбоко.
Всички куршуми са изстреляни.


Знаете ли, няма по-добър начин да разберете идеите на Патрик Нес от този да ги прочетете. Не с всички книги е така. Ситуациите, които той залага са многопластови и двустранни. Гледни точки няма да ви липсват. Патрик Нес обича да акцентира върху осъзнаването и признаването на истинските ни чувства. Ообича да се рови в най-дълбоките, най-срамните кътчета от човешката душа. Там където всеки крие своите малки тайни, от които се страхува или срамува. Всяка дума, всеки жест и лъжа биват грижливо прибрани там, където светът не би могъл да ги достигне. Никога. Това са онези мрачни истини, чието същесъвуване предпочитаме да игнорираме, които искаме да скрием.

Защо ли? Ами защото това ни прави по-добри хора. По-нещастни, но по-добри. 

Патрик Нес заравя по една такава тайна у всеки от своите герои и го тласка ред след ред, докато накрая не го притисне в ъгъла и не го накара да я признае. Да застане пред света и да признае всичко. Гол. Уязвим. Заложил всичко.


Адам е седемнадесетгоден младеж, който расте в пуританско градче, в още по-пуританското семейство на пастора, където Бог вижда всичко. Но Адам е спрял отдавна да се осланя на този Бог. Днес е денят, в който ще загуби част от себе си. Довечера е канен на парти, по случай изпращането на тази част. Но до довечера има цял един ден, в който и малкото останали стожери около него ще се срутят.


Адам вече е усетил тръпката на голямата любов, както и колко безмилостно може да наранява тя. Успял е и да излекува тази болка с нова любов. Успял ли е наистина?
В един ден всичко отива по дяволите. Всяко нещо, което би имало някакво значение в неговия най-обикновен живот се срутва с гръм и трясък в рамките на един ден. А вечерта му предстои срещата с момчето било някога голямата му любов. Или все още е?


И докато светът се разтваря под краката на Адам и се опитва да го погълне и завлече в Ада, в другия край на малкото скучно градче, от езерото излиза призрак, свързан с наскоро убитото момиче. Призракът се отправил към сърцето на града и помита всичко след себе си. Имат ли изобщо жителите на това малко схлупено градче шанс за спасение?


Патрик Нес има изумителния талант да достига с думите си до страховете, които глождят всички нас, поради едно или друго. И когато успява да го направи по толкова прекрасен и красноречив начин с толкова малко думи, просто нямам какво да добавя. Между тези две корици сред не много на брой страници се крие цялата объркана вселена на един тийнейджър. Неговите най-обикновени проблеми, които обаче могат да се превърнат в истински апокалипсис. И какво като са най-обикновени? Какво като се случват със стотици други тийнейджъри по света в този миг? Това решава ли нещата по някакъв начин? Помага ли ти да подредиш бъркотията в ума и сърцето си? Прави ли ги по-незначителни?



"И на кого му пукаше, че е обичал с любовта на петнадесет-шестнадесетгодишно момче? Нима от това тя ставаше по-малка? Двамата бяха по-големи от ония идиотчета Ромео и Жулиета! Защо всеки, излязъл от тийнейджърството, автоматично започване да се отнася със снисхождение и пренебрежение към всяка любов, която изпитва човек през тези години? На кого му пука, че порастваме и надживяваме младежките си чувства? Нима от това те стават по-малко истинни, отколкото са били в дните на болка и еуфория, в които сме ги преживявали? Истината винаги съществува само днес и сега, дори когато си млад. Особено когато си млад."

Звучи някак блудкаво и омаложаващо, ако кажа, че това е един роман за съзряването. Но той е точно такъв. Това е моментът, в който спираш да бягаш от страховете си, изправяш глава, стискаш зъби и се освобождаваш от оковите на собствените си грижливо пазени тайни. Моментът, в който най-сетне си готов да посрещеш удара с вдигната глава. С ясното съзнание, че ще заболи много. и въпреки това не бягаш. Забиваш пети в пясъка и просто се затичваш към него. И както всеки роман на Патрик Нес, този също отправя своето послание към света и носи по една солидна раница кураж за всеки, който има нужда от него. 






Няма коментари:

Публикуване на коментар