Снощи гледах "Часът на чудовището" и осъзнах, че не съм писала за едни от най-любимите ми книги, сред които са "Часът на чудовището", трилогията за братята Улф, "Пяната на дните", "Сърца за изтръгване". Сега мога да поправя това поне за една от тях.
Трява да призная, че харесах и филма. Много рядко ми се случва да изпитам същите емоции както от книгата. Наистина страхотна екранизация, която е уловила всички нюанси на емоциите в историята.
Докато гледах филма снощи изплуваха толкова неща в паметта ми, нещо крайно рядко за мен.
Спомням си ясно как я купих. Още бях в онзи период на новата си работа, когато не обядвах, а прекарвах обедната си почивка по-късно следобяд в книжарницата. Разглеждах голямата лавица с фентъзи романи, когато сред всичките тези шарени корици с наситени цветове се открои черно-сивия гръб на Чудовището. В момента, в които я взех в ръцете си и попих с поглед обложката, усетих твърдите корици и необичайния й формат, решението беше наловина взето, което обикновено ми стига, за да купя книга. После я отгърнах и видях красивите илюстрации и вече бях сигурна.
По онова веме още пушех. Започнах я с първата си цигара вкъщи на терасата късно вечерта. Беше ужасно тиха и спокойна вечер. Нямах представа какво да очаквам, дори не бях прочела анотацията. Чудовището тъкмо беше дошло за пръв път Конър и го викаше:
"Конъъъър"
Когато входната врата на апартамента изщрака, подскочих до небесата стресната, цигарата изхвърча, опарих се. Вероятно заради тази случка и подчертано напрегнатата атмосфера в началото на книгата, реших, че ме очаква някоя страховита история. Изобщо не бях подготвена за това, което предстоеше и когато чувствата, които бликат от страниците на тази книга, ме заляха, това се запечата в мен и я превърна в една от най-любимите ми. Докато четях понякога не бях сигурна, аз ли плача или книгата в ръцете ми. И нито веднъж не почувствах тези сълзи като тежест. Те бяха освобождаващи, пречистващи. Сякаш най-накрая си открил нещо наистина важно в този живот и мигът, в който го стиснеш с ръка, цялото търсене, чакане, любов, копнеж се изливат от сърцето ти.
Дори сега, когато пиша тези редове, повече от две години откак съм прочела книгата не мога да възпра емоциите, които насълзяват очите ми.
Конър е тийнеджър - объркан, емоционален и ужасно силен. Смъртоносна болест отслабва ден подир ден тялото на майка му и изсмуква безмилостно живота й. Колкото повече отслабва тя, толкова по-силен става той - за нея, за себе си, защото не може да си позволи да се предаде, защото трябва да се бори, защото ако се бори достатъчно дълго, болестта ще си отиде и те отново ще бъдат семейството, което той иска да бъдат, само двамта, извоювали си живот, непобедими. Или поне така смята той, поне в това иска да вярва.
Когато търде рано се превърнеш в мъжа в къщата, когато твърде рано започнеш да правиш нещата, които правят възрастните, когато започнеш твърде рано да поемаш отговорност за неща, които не зависят от теб, това няма как да не остави своя белег. Конър е силен за двама, но в сънищата му продължава да го преследва един и същ кошмар, всяка нощ. Болката и напрежението от поетия товар се трупат, а той не знае как да ги изрази, как да ги освободи от себе си, как да ги сподели.
И тогава точно в 00:07 чудовищното тисово дърво в двора на църквата отсреща се изправя и идва при Конър, за да му помогне да разбере какво се случва с майка му, какво се случва със самия него и как да се справи с тези чувства, които не разбира, а го задушават. Чудовището ще му разкаже три истории, които ще пречупят разбиранията на момчето за добро и зло, правилно и грешно, черно и бяло. Три истории, които да го научат, че те често вървят ръка за ръка, а черното и бялото имат безброй нюанси. Три истории, които да го подготвят стъпка по стъпка да подреди мислите, чувствата си. Три истории, които да го подготвят за четвъртата - неговата история. Истината. Истината от кошмара, която задавя сълзите му всеки ден, която го задушава открай време. Конър трябва да разкаже своята истина на глас и да я приеме, защото тя е част от него, част от безкрайната любов, която изпитва към гаснещата си майка.
Това е битката на Конър с живота и със смъртта. Това е битка с болката от загубата на любим човек, битка със себе си, за да продължи да живее, за да не пропадне в ямата на отчаянието и вината. Битка, която всеки от нас е водил или ще води в даден миг от живота си. Всеки е губил близък и е имал нужда от подкрепа. Никой не може да се справи сам с този товар. Да го затвори в себе си, да го преглътне, да го заключи дълбоко в съзнанието си и да го игнорира, да. Но се иска много повече сила и воля, за да го освободи, приеме и да продължи да живее с неминуемата тъга, но и с любов, надежда и светлина пред себе си.
"Часът на чудовището" е една красива и трогателна книга, с която Патрик Нес достига сърцата ни и им показва как да се излекуват. Една едновременно силна и нежна история, преливаща от любов и създаваща надежда. Тя е книга за пътя към себе си, към хората, които обичаме, към сърцата ни.
Няма коментари:
Публикуване на коментар