"Розата и камата" ще ви погали и пореже

Когато си купих "Гневът и зората" миналата година бях на тема Приказки от 1001 нощ и поглъщах жадно всяка тяхна версия. Останах приятно изненадана да открия, че книгата на Рене Ахдие е един различен прочит. Тя се концентрира върху историята на известната разказвачка на приказки и мистериозния жесток принц, който убива всяка своя булка. Така изместеният фокус на книгата ме заинтригува истински и изгълтах "Гневът и зората" за отрицателно време. И сега наистина се радвам, че Сиела издадоха и втората част на тази прекрасна книга. 

"Розата и камата" продължава историята там, където първата книга я остави. Шахризад се връща при своето семейство, за да открие начин да спаси господаря на Хоросан. Но нищо не е толкова просто, колкото изглежда. Шахризад няма нищо друго, освен една бегла идея откъде да започне. А тази идея ще я отведе до немислимо и напрегнато ново приключение. Ще се състезава с изтичащото време, за да спаси своя любим, защото войната назрява, а господарят на Хоросан може би няма да успее да излезе победител в нея, ако всичките му съперници се обединят срещу него. Щахризад не може да се довери никому, защото залогът е твърде висок. Дори и на най-близките си хора - сестра си Ирса и неотдавнашната й любов - военоначалника Тарик. Но когато забъркаш такава бъркотия е трудно да държиш дълго време изолирани хората, които държат на теб. 

През това време Халид тъне в тъга и опитва да спаси каквото е останало от любимия му град Рей. Дворцовите интриги се заплитат около него и започват да стягат сърцето му с всеки следващ възел. А ситуации, които изглеждат на пръв поглед патови, се оказват част от грандиозен замисъл.

Рене Ахдие открива отново пътя до мен с тази история. Създава мостове и руши други, за да доведе своето творение до развръзка. Новите герои, които се качват на сцената, се оказаха наистина интригуващи образи, които внасят приятна закачка в диалозите. Харесва ми и това, че се е постарала да доразвие характерите и историята и на някои от старите герои, за които знаехме твърде малко.


Неочаквани обрати се крият тъкмо зад ъгъла, където каузата изглежда загубена. Нови срещи със стари познайници, които ще преоткривате в нова светлина отново и отново. Образи, които ще ви бъдат близки, след това омразни, за да се привържете накрая отново към тях. 

И заедно с всичкото удоволствие, което ми донесе това четиво, в мен се настани и мъничко тъга, породена от неприятното усещане, че това е краят на едно хубаво пътешествие. Искаше ми се да прекарам още време с героите на Рехе Ахдие. Надявам се, да видим отново нещо от нея на българския пазар.