Заглавие: "Портрет в сепия"
Автор: Исабел Алиенде
Издателство: Колибри
Платформа: Storytel
Превод: Маня Костова
Брой страници: 304
Година: 2019
Тази Исабел Алиенде, какъв разкош твори с думите си. Дослушах "Портет в сепия" и после прекарах един час в скролване в Storytel, търсейки нещо, което няма да бъде крайно разочароващо след тази пищна история. (Впрочем, рискувах с "Остайница" на Рене Карабаш).
Тук е моментът да кажа, че ще има спойлъри, вероятно и от трите книги, ако не сте ги чели и това ви бъгва, не дочитайте и този текст.
"Портрет в сепия" е свързващото звено между "Къщата на духовете" и "Дъщеря на съдбата", Хронологично действието се подрежда между двете книги. Историята започва в "Дъщеря на съдбата" с пътуването на Елайза Самърс и Дао Циен към бреговете на Калифорния, продължава с "Портрет в сепия" и съдбата на тяхната внучка - Аврора, чийто живот остава неизменно обвързан със семейството на нейния баща пред закона - Северо дел Валие и неговата съпруга Нивеа, които дават живот на пророчицата Клара, разказа за чийто живот и семейство продължава в "Къщата на духовете".
Не е тайна, че историята на Елайза Самърс и нейното семейство се вряза най-дълбоко в сърцето ми. Дали заради този факт или защото вече съм безвъзвратно влюбена в творчеството на Алиенде, но тази силна привързаност се пренесе и върху плодовете на нейната любов с Дао Циен.
Алиенде подрежда последните парчета от големия пъзел с историята на Аврора Дел Валие. Проследявайки живота й етап по етап, тя разкрива важни моменти от детството, юношеството й зрелостта й, които са свързани с миналото на нейните родители и нейните баба и дядо по майчина и бащина линия.
Аврора е детето, което свързва завинаги негостоприемните брегове на Калифорния с горешата кръв на Сантияго. Тя е тази, която връща историята на своето семейство обратно в Чили, там откъдето е тръгнала Елайза преди десетилетия. Аврора обединява семейства и континенти, тя е тънката и неразрушима нишка, която опасва света и го съединява. Нейната история създава категорията за принадлежност и дом. Защото домът е там, където откриеш любов и разбиране. Цялата земя е дом за Аврора, защото макар и преживяла много, тя е отгледана с много любов. Тя е онова семенце, което успява да преживее бурите в живота си, защото знае, че във всяка почва има поне мъничко любов и разбирателство. А накрая се превръща в силна, мъдра и гъвкава върба, която обича и уважава достатъчно себе си, за да съществува самостоятелно и пълноценно в живота си. Но не за да води отшелническия живот на изоставеното старо дърво. Не, Аврора води живот пълен с любов и плам, живот, който сама си е избрала, без да е подвластна на чуждото мнение, на хорските приказки, на еснафските норми на общесвото. Защото човек може да си позволи да обича истински и да се отдаде докрай на една такава любов, едва, когато си позволи да изпитва това чувство и към самия себе си. Свободното сърце, спокойното сърце обича най-силно, защото то избира само.
Не можеш да бъдеш партньор с човек, когото смяташ за по-висш или по-нисш от теб, нито, ако го обичаш повече от себе си. Това не е любов, а сляпо отдаване на нещо, в което самият ти още не си повярвал истински.
Тази Алиенде! Има мечти като волни птици. Свободни, силни и красиви. Така и пише. Като ти се ширне в сърцето и ума и те кара да се размислиш. Ще си я пазя там. И пак ще се връщам към нея.
Няма коментари:
Публикуване на коментар