четвъртък, 23 юли 2020 г.

"Войната на Маковете" - Р. Ф. Куанг (Ревю)


Заглавие: "Войната на Маковете"

Автор: Р. Ф. Куанг
Издателство: Orange Books
Превод: Ангел Ангелов

Брой страници: 536


Година: 2019

Прочетох послeдните страници на "Войната на маковете" късно през нощта, защото просто не можах да спра. Бих могла да кажа, че ... завърши много силно първата книга от поредицата, но истината е, че тази история беше силна и динамична през цялото време. 

Фанг Рунин - Рин е сирак, израстнала в семейството на контрабандисти на опиум и обречена да се омъжи по сметка (разбира се по сметката на нейните настойници).
Но Рин избира да не следва този път и след почти смъртоносно усилие, което я докарва на границата на смъртта, тя се явява на националния изпит и получава Стипендията. Единственият й шанс да учи в Синеград. Тя е най-добрата сред най-добрите. 
Или поне така си мисли, докато не пристига в Синеград и не разбира, че нейната подготовка не може да стъпи дори на върха на карфицата, която някои от останалите ученици в Академията са закачили на униформите си. 

Синеград е военно училище, чийто контингент от ученици се състои от синовете и дъщерите на действащи генерали и други офицери с висок чин. А Рин е никоя. Тя няма родословно дърво, няма умения, няма знания, не разбира нищо от военно дело, говори със селски акцент и не притежава финото обаяние на сиградските жени, изобщо няма никаква бойна подготовка, за сметка на съучениите й, които цял живот са се подготвяли за това училище. 
Обучението на Рин се превръща в ежедневна, ежечасна, ежеминутна борба за оцеляване по Синеградските коридори. А нейният сприхав и непокорим нрав не й помага ни най-малко и тя бързо си създава врагове.

Тук искам да отворя една скоба.
Това ревю може да ви се стори малко хаотично, надявам се все пак да избегна този момент. Истината е, че не мога да си позволя да предам в най-обши щрихи основната сюжетна линия и да я придружа със своите размисли и чувства, защото тя се разклонява и развива толкова динамично, че не се чувствам конфортно да го направя. 
Ще ви дам един мъничък пример, за да добиете представа.
Знаете как има почти утвърден модел в фентъзи трилогиите, които започват с приемането на главния герой в училище. Първата книга се ограничава до границите на самото училище, създавайки или затягайвки възела на конфликта, който в последствие във втората книга ще извади персонажите от затворената територия на училището и ще създаде по-глобална карта на сюжета. Но за моя изненада Куанг е избрала да излезе от отъпканата пътека. Рин завършва първата си година в Синеградската академия и по средата на втората година, едва в началото на нейното обучение, избухва войната с Федераицията, която прави рязък завой в сюжета, а бих казала и дори в жанра. 
Юношеското фентъзи, което макар и малко жестоко, изведнъж се шревръща в безмилостно, брутално и кърваво фентъзи, защото такава е войната. Куанг не пести думи, когато описва ужаса на военните дейтвия. Има няколко страници, които за мен лично бяха хипнотични, но и наистина трудни за преглъщане, изпълнени с наситени описания и толкова жестокост, че могат да ви задушат. 

Рин е създадена от плът и кръв. Нейният образ се развива и едновременно в дълбочината си остава същия. Това е едно от нещата, които харесвам най-много у нея. В крайна сметка колкото и да се променяме през годините, колкото и събитията в живота ни да извайват характера ни, маниера ни, мотивацията ни, дълбоко в себе си ние оставаме същите. 

Основата върху която Куанг моделира света не се променя. 
Но Рин извъвява дълъг път. Тежък път. Път, който ще я пречупи и изправи на крака отново. Само за я пречупи пак. Удар след удар. Тъкмо когато надигнеш глава и мислиш, че гилотината се разминава на косъм, подпорите поддават и тя реже крайник. 

Вярвам, че мненията за този дебют ще бъдат противоречиви. Тази книга е на моменти е твърде експресивно кървава и жестока за по-широката аудитория на фентъзи жанра. В същото време тази жестокост някак й отива, имайки предвид, че стъпва върху част от традициите на азиатската култура. Но не бих сложила това в графата с минусите. Моето крайно усещане е, че това е един много силен дебют.
Как се чувствам след като затворих последната страница? Настървена за още. Толкова се надявам Orange Books скоро да издадат и "The Dragon Republic"!



Няма коментари:

Публикуване на коментар