четвъртък, 9 април 2020 г.

"Към небето" - Брандън Сандерсън (Ревю)


Заглавие: "Към небето"


Автор: Брандън Сандерсън
Издателство: Studio Artline
Превод: Цветана Генчева
Година: 2019


Брой страници: 480


Няма значение в какъв жанр пише Сандерсън - крими, фентъзи, фантастика, YA. Резултатът винаги е забележителен. 

"Към Небето" не прави изключение и дава началото на една отлична фантастична история. 

На пустинната планета Метален Рой дълбоко в пещери под повърхността живеят остатъците от човешката раса, крият се в дълбините на планетата и се борят с агресивна извънземна раса, която ги обстрелва постоянно. 
Борбата е безмилостна, но човечеството се е справило с не една и две кризи, така че бавно и полека с бебешщки стъпки, отбраната се подобрява. Постепенно хората се учат да отвръщат на удара. Скоро над повърхността се издига и военната база Висина. А в нея и школата на пилотите - единственота причина хората все още да съществуват. 
Креляните нападат неуморно базата , понякога броя на вражеските изстребители достига до 100. Цифра, която сравнена с военната сила на хората, изглежда наистина грандиозно. 
В тези времена на военно положение най-доброто нещо, което може да направиш с живота си е да станеш пилот. Несъмнено и най-опасното, затова само най-смелите, най-самоотвержените и най-добрите имат честта да защитават близките си от пилотската кабина. 
И ако някой има нужда да бъде пилот, то това несъмнено е Спенса, чийто баща е може би несправедливо заклеймен като страхливец. Израстнала в сянката на баща-предател, Спенса израства като силна натура. Тя е винаги в бойна готовност, смела е до слепота и е готова на всичко, за да докаже, че баща й не е бил страхливец, че тя струва повече от опделението "дъщерята на предателя". 

Но кой би искал дъщерята на страхливеца в своята ескадра? Е, един се нави. Коб с позивна Мелез. Партньорът на Преследвач (позивната на бащата на Спенса). Човекът, който го е убил. Сега Коб е ментор на неговата дъщеря. Единственият, който е склонен да я приеме в класа си. 

Но на Спенса й е отказано всичко друго, тя няма право да спи в академията, нито да се храни там. Всичко около нея крещи "Махай се оттук. Нямаш място сред нас!", но дори и така, тя не е готова да се откаже от целта си. 

Академията сама по себе си е едно изключително опасно място. От всяка учебна ескадра от 10 души в края остават едва един-двама. Някои биват убити, други напускат сами. 
Ескадрата на Спенса е цветна и многообразна и както обикновено Сандерсън е свършил прекрасна работа с изграждането на персонажите, дори и тези, които не присъстват дълго в повествованието. Всеки от тях носи своите особености и белезите си, които го отличават като характер и действия от останалите, които го превръщат в индивидуалност. 
Спенса я очаква труден път и много конфронтации. Но също така пред нея стоят и приятелство, задружност, подкрепа. В края на това пътуване я чакат истини, болезнени и страшни. Истини, които може да я прекършат. Зависи дали е готова да поеме протегната ръка или да се примири с омразата. 

Когато Сандерсън просто започва тази история, без ясно обяснение какво се е случило и как, защо креляните нападат хората, защо човеците са отлъчени на тази пустинна планета накрая на вселената...изобщо, когато Сандерсън започне история, без да ти даде нужните отговори, за да направиш сглобиш причинно-следствените връзки, които изграждат структурата на този свят и неговото поведение, знаеш, че в края на книгата те очакват много разкрития. Защото при Сандерсън нищо не е случайно. За всяко действие си има причина, зад всяко поведение - история. А аз очаквам тази да стане още по-интригуваща в следващата книга. 

Ако все още не сте чели нищо от Сандерсън, само ще спомена, че би било супер яка идеята да започнете с  "Към небето", пък дори и само заради жестоката ръчно правена 3D корица от дърво и кожа. Артлайн са моите фаворити, когато става въпрос за ефектни корици. Всеки път си мисля, че това е най-страхотната корица евър и следващия път, те отново ме смайват. 




Няма коментари:

Публикуване на коментар